Финансовият недостиг от 70 млрд. евро на Украйна за 2027 г. може да усложни преговорите за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз. Темата за бюджетния недостиг на Киев се появява в момент на вече съществуващи разногласия между държавите членки за размера на общия бюджет и разпределението на средствата.

Европейската комисия трябва да предложи варианти за покриване на финансовия недостиг на Киев. Една от възможностите е ЕС отново да набере средства чрез общ дълг, но разпределението на разходите между ЕС и останалите съюзници все още не е договорено, пише Euronews.

Кой ще поеме финансовия недостиг на Украйна

На срещата на европейските лидери през октомври украинският президент Володимир Зеленски поиска допълнителни 70 млрд. евро за 2027 г. След срещата лидерите възложиха на Европейската комисия да проучи възможностите за осигуряване на необходимото финансиране.

От общия недостиг 30 млрд. евро са свързани с държавния бюджет на страната, а 40 млрд. евро – с военни разходи.

Досегашните планове не са включвали толкова голям допълнителен недостиг. ЕС вече е договорил заем от 90 млрд. евро за Украйна, като по 45 млрд. евро са предвидени за 2026 и 2027 г. Първоначалният замисъл е бил средствата да покрият две трети от финансовите и военните нужди на страната за двугодишния период, а останалата част да бъде осигурена от международни партньори.

Планът обаче е изготвен според очаквания, че войната може да приключи през 2026 г. Продължаването на конфликта и засилването на руските атаки увеличават натиска върху украинската икономика и държавните финанси.

ЕС се очаква да поеме около две трети от новия недостиг, или приблизително 46 млрд. евро, а останалата сума би трябвало да бъде осигурена от партньори като Великобритания, Канада, Норвегия и Япония.

Нов общ дълг е сред обсъжданите варианти

Един от най-вероятните начини за набиране на средствата е ЕС отново да емитира общ дълг на финансовите пазари. Подобен механизъм вече е използван за договорения заем от 90 млрд. евро за Украйна.

Този вариант обаче крие и финансови рискове. Разходите за заемане на средства са се увеличили на фона на по-високите енергийни цени, нарастващия публичен дълг и силното търсене на капитал за инвестиции в изкуствен интелект. Допълнителното заемане би увеличило и бъдещите разходи за лихви.

Възможността да се използват замразените руски активи също остава предмет на спорове. В ЕС се намират руски активи на стойност около 210 млрд. евро, като приблизително 185 млрд. евро се държат в белгийския депозитар Euroclear.

Белгия се противопоставя на използването им за финансиране на Украйна без достатъчни гаранции срещу правни и финансови последици. В предишната дискусия европейските лидери избраха общото заемане пред използването на активите, а според Euronews дипломати не очакват въпросът да бъде разрешен в краткосрочен план.

Защо спорът за Украйна се преплита с бюджета на ЕС

Новият финансов недостиг идва в момент, когато държавите членки водят трудни преговори за многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028-2034 г.

В единия лагер са „пестеливите“ държави, които настояват за по-значителни съкращения на разходите. В другия са страните, които искат да запазят по-голямо финансиране за политиките на сближаване и регионалното развитие.

Разделението засяга въпроса колко средства трябва да бъдат отделени за земеделие, регионални инвестиции и останалите европейски политики. За България това е особено важно, тъй като европейското финансиране има съществено значение за инфраструктурата, бизнеса и развитието на регионите.

Според Euronews някои от държавите, които настояват за по-строг бюджетен контрол, са и сред най-големите двустранни донори на Украйна – сред тях са Дания, Финландия, Нидерландия, Швеция и Германия.

Това създава възможност спорът за Украйна да насърчи компромис по общия бюджет. Ако обаче държавите продължат да настояват за съкращения на средствата за земеделие и политиката на сближаване, други страни може да откажат да подкрепят споразумение, което според тях ощетява националните им интереси.

България се очаква да не участва в новото заемане

България е сред страните, които според Euronews се очаква да не участват в евентуално ново съвместно заемане на средства за Украйна. В същата група са Чехия, Унгария и Словакия.

Българската позиция беше заявена публично още на 20 октомври, когато премиерът Румен Радев каза пред журналисти в Твърдица, че страната не може да участва в допълнителното финансиране от 70 млрд. евро, поискано от Киев.

Словакия също се противопоставя. Премиерът Роберт Фицо предупреди, че би било „много опасно“, ако някой се опита да свърже финансирането на Украйна с бюджета на ЕС.

Изборите във Франция оказват допълнителен натиск

Друг фактор, който ускорява търсенето на решение, са предстоящите президентски избори във Франция. Според Euronews Марин льо Пен от крайнодясната партия „Национален сбор“ обещава да ограничи френската вноска в бюджета на ЕС до 5 млрд. евро годишно и да прекрати подкрепата за Украйна.

Френският президент Еманюел Макрон също е предупредил европейските си колеги, че постигането на бюджетно споразумение между януари и април би било сложно.

Темите за финансирането на Украйна и следващият дългосрочен бюджет на ЕС трябва да бъдат разрешени до края на годината, пише Euronews, преди политическата обстановка да направи споразумението още по-трудно.

Article source: https://money.bg/economics/dopalnitelnite-eur70-mlrd-za-ukrayna-shte-poeme-li-es-dve-treti-ot-sumata.html