Превалутирането и ръстът на цените на стоките и услугите доведоха до постоянно смятане през последните месеци – от това с колко се е увеличила цената на салатата в ресторантите и колко би ни струвала, ако си я направим сами до ръста в стойността на продуктите от производителя до търговеца.
„Зелени заедно“
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции – както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса.
Научете повече тук:
Има една друга сметка обаче, която никой не прави, а цената ѝ може да възлиза на повече от няколко десетилетия до стотици години.
Нека да направим тези изчисления. Влизам в магазина и взимам две краставици, три домата, една глава лук и една чушка. Дотук – четири торбички. След това взимам пакет сол и бутилка олио. Разбира се, не мога да ги нося на ръка до вкъщи затова взимам голяма торба – в най-добрия случай платнена, в традиционния – найлонова.
Източник: iStock
Така цената на една салата е Х евро, 5 полиетиленови торбички, пластмасова опаковка и една бутилка. Като добавя и останалите продукти от пазара, се оказва, че сметката излиза много по-солено, отколкото я виждаме. И докато торбичката се разгражда (ненапълно до микропластмаса) за няколко десетилетия, то периодът за една пластмасова бутилка достига стотици години.
Добрич и Варна са абсолютни рекордьори по рециклиране на пластмаса у нас. Морската столица е шампион и в Европа
Събраният материал ще се използва за производството на бутилки с 30% рециклиран материал
Според данни на Евростат за 2024 г. в ЕС са генерирани средно 35,9 кг пластмасови опаковъчни отпадъци на човек. От тях едва по-малко от половината – 15,3 кг, са рециклирани.
Статистиката за предходното десетилетие показва, че количеството на общо генерираните пластмасови опаковъчни отпадъци се е увеличило с 6,1 кг на глава от населението, докато това на рециклираните с почти двойно по-малко – с 3,4 кг на човек.
Така през 2024 г. ЕС е рециклирал 42,4% от всички генерирани пластмасови опаковъчни отпадъци. Най-висок процент отбелязва Латвия – 71%, следвана от Белгия (58,2%), Полша (56%) и Чехия (53,7%), а най-нисък – Дания (22,5%), Финландия (26,9%) и Франция (27,4%). България остава с малко под 40% и под средното за Съюза.
Източник: iStock
Пластмасата обаче представлява по-малко от 20% от всички генерирани отпадъци от опаковки през разглежданата година. От останалите 40,8% са хартия и картон, 18,1% стъкло, 16,2% дърво, 4,8% метал и 0,2% други материали. Общото им тегло възлиза на около 81,5 милиона тона, или 181 кг на глава от населението, което е увеличение с 3,2 кг в сравнение с 2023 г. и с 19,6 кг в сравнение с 2014 г.
Гледайки тези данни, несъмнено се сещаме за многократните опаковки отпреди 40 години и цената, която ще платим след време за това, че пластмасовите са по-евтини и по-удобни за производство, транспорт и продажба.
Разбира се, проблемът може да се облекчи, ако се увеличи темпа на рециклиране. В голяма част от европейските държави вече има изградена култура на доплащане на опаковката и възстановяване на средствата при връщането ѝ. Макар в България темпът да е по-бавен, въвеждането на подобни машини вече е факт.
За върната празна пластмасова бутилка – ще получаваме около 20 ст. в бъдеще
Как ще се прилага у нас Депозитната система за връщане на опаковки
Article source: https://money.bg/panorama/edna-salata-pet-torbichki-i-smetka-za-desetiletiya-napred.html
Discussion
No comments yet.