Изключително неравномерното икономическо развитие на България през последните години намери свое ново изражение в актуална справка на Евростат. Според нея нашият Югоизточен район е с най-голям спад на икономическата активност в периода между 2019 г. и 2024 г. със спад на БВП от цели 20,5%.

Това е на фона на среден икономически растеж за ЕС от 5,6%.

На дъното на класацията са още Западна Македония (Гърция) със спад на икономиката от 18 на сто, Грьонинген в Нидерландия с 14% и Южна Мунтения и Югозападна Отления в Румъния със съответно 13,5% и 11,3%.

Защо?

На пръв поглед Югоизтокът у нас изглежда стабилен и с добър достъп до инфраструктура. Ситуацията обаче е доста по-сложна. „След Стара Загора има пауза – няма индустриализация. Икономическа активност има по морето. В двата края на региона има добра икономическа активност, но по средата е „кухо“ – няма бизнес, който да вдигне БВП. Когато един регион се раздели на три и в средата има дупка, той изостава от другите“, по-рано през тази година посочи пред Money.bg заместник-деканът на факултет „Управление и администрация“ в УНСС доц. д-р Георги Николов.

Икономиките на двата водещи града в този район на планиране – разположените в двата края Стара Загора и Бургас, минават през сериозни изпитания през последните години. Бъдещето на тецовете в Маришкия басейн – държавни и частни, продължава да е неясно, а усилията за диверсификация на местната икономика не могат толкова бързо да дадат резултати.

В същото време, туризмът в Бургас и по курортите пострада от коронавирус, война, оттегляне на летовници по икономически причини и липса на кадри. Ескалацията на бойните действия в Черно море може тепърва да започне да удря по конкурентоспособността на региона като експортен хъб и „входна врата“ за вноса.

Подобна е ситуацията и в останалите претърпели голям срив части на Европа. Западна Македония е въглищен регион, силно пострадал от енергийната трансформация. При Грьонинген пък главен фактор е прекратяването на газовия добив.

При двата румънски региона Южна Мунтения не успява да се възползва от относителната си близост до Букурещ, докато Югозападна Отления е поредният въглищен регион в преход, който залага и на земеделието.

Има и „отличници“ у нас

Най-големият растеж на БВП от предпандемичния период насам е в два ирландски региона – 38%. Останалите части на страната също показват изключително темпо. Това лесно може да се обясни с факта, че много от технологичните гиганти базират европейския си бизнес в страната.

Веднага след Ирландия се нарежда Румъния с региона на Букурещ, където виждаме ръст от 33%.

На трето място е Малта с 32,9%.

Наблюденията на Евростат са, че почти всички столични региони са „на плюс“ от икономическа гледна точка за периода 2019-2024 г. Изключение е Хелзинки, където имаме спад с 1,9% в реално изражение.

Има цели три български региона с над 20% ръст на БВП за 5 години. „Отличник“ с 25,3% е Южен Централен, където е Пловдив – той се утвърждава като център на съвременната ни индустрия. След него с 22,9% е Северен Централен с Русе, Велико Търново и Габрово, като тук със сигурност имаме и фактор „Шенген“.

Традиционно Югозападният регион е със силно представяне и то предимно заради София. В случая ръстът на икономиката за 5 години е 21,8%.

Article source: https://money.bg/economics/balgarski-rayon-e-s-nay-golemiya-ikonomicheski-krah-v-es.html