Финансите са стимулиращи и там можеш да спечелиш много пари, има много иновации и умни хора. Холивуд също – глобални амбиции и глобален обхват, много е интересно, има умни хора, които работят усърдно. Но в Силициевата долина няма правила, а капиталът е огромен, както и възможностите.

Така че бих казал Силициевата долина и иновационната екосистема – именно затова съм тук, в България. Обхватът ѝ се разширява по целия свят и вероятно предлага най-вдъхновяващите и най-големите възможности.

Казвайки това, коя от тези три индустрии – имам предвид финансите, развлеченията и технологиите – според вас е претърпяла най-голямата трансформация?

Е, това, което подсказвате, е, че всички те се променят, и мисля, че това е 100% вярно. Смятам обаче, че технологиите се развиват с по-бързи темпове, а най-големите промени… ами, всички сме ги усетили, нали? Искам да кажа, банковото дело се е променило в някои аспекти, развлеченията се предлагат по различен начин или има различни форми на развлечения, но всичко това се дължи на технологиите, а технологиите създават и нови области.

Така че, според мен, именно там се крият действието и възможностите в днешно време.

И така, да преминем към книгите ви – преди почти две десетилетия в „Богатствата на интернет“, а също и в „Клик милионери“, сте писали за това как обикновените хора могат действително да изградят успешен онлайн бизнес. Колко от написаното от Вас в книгите все още е актуално днес и кои са нещата, които определено трябва да бъдат пренаписани в днешно време?

Благодаря за това, че сте обърнали внимание на тези мои стари книги. Това беше преди доста време, но да, мисля, че тези възможности наистина съществуват. Интересното е, че нещата са се променили много оттогава, както посочихте.

Първата ми книга, „Богатствата на интернет“, излезе през 2006 г., така че я написах през 2005 г., а тогава човек можеше да стартира блог по нишова тема, която може би никой не беше засягал преди, и това имаше потенциал да се превърне в бизнес, защото нито една медия не беше разглеждала тази тема по професионален начин.

След това нещата се промениха и през последните пет или десет години интернет стана силно доминиран от корпорациите – Facebook, TikTok и големите медийни компании поеха контрола, а големите софтуерни компании, разбира се, инвестират. Затова мисля, че възможностите за отделните хора наистина се свиха значително и затова не съм писал нова книга.

Последната, както казахте, „Клик Милионери“, излезе през 2012 г. Това беше вече преди 14 години. Следователно, оттогава насам мисля, че нещата са станали много по-ограничени и по-трудни за индивидуалния предприемач.

Добрата новина е – и мисля, че това е причината да съм тук, в България, че наближава революцията на изкуствения интелект, която предоставя толкова много нови инструменти, които създават възможности за отделни хора и малки групи да правят неща, които преди години не бяха възможни без големи екипи, голям капитал и връзки.

Така че мисля, че играта отново започва. Може би за известно време беше малко по-трудно. Наистина беше така, но играта отново е в ход и мисля, че това е вълнуващо време.

За тези от нас, които следят САЩ като външни наблюдатели, изглежда, че има огромна концентрация както на инвеститорски интерес, така и на реални парични потоци в компаниите и проектите, свързани с изкуствения интелект. Оправдават ли се рисковете от това такива големи залози да се правят в едно направление?

Да, мисля, че да. Смятам, че това, което се случва, е ускорение, сгъстяване на революционната възможност. Интернет беше голяма възможност, очевидно, и ние я реализирахме.

Имам предвид, че първият комерсиален интернет браузър се появи през есента на 1994 г., а до 2000 г. нещата вече бяха намерили своето място и оттогава насам продължаваме да го развиваме. С изкуствения интелект правим същото за около половината от времето и… с три пъти повече средства (смее се). Така че мисля, че за рисковете е трудно да се каже.

Искам да кажа следното: всеки, който твърди, че знае точно какво ще се случи, лъже, но възможностите изглежда са налице. Компаниите, които набират всички тези средства и ги инвестират, всъщност го правят въз основа на потребителското търсене, а това е нещо различно от това, което имахме при Уеб 1.0.

Аз самият използвам изкуствен интелект всеки ден, вероятно и вие го правите, както и повечето от вашите зрители. Просто това прониква в живота ни толкова бързо, че би било лудост да го игнорираме.

А Силициевата долина и всички инвеститори по света, като мен, имаме за задача да търсим възможности и е много ясно, че тук има такава. Така че, да се надяваме, стискаме палци, рискът да е оправдан.

Източник: money.bg

Добре, но като говорим за възможности, няма ли риск изкуственият интелект да се превърне в сфера, в която всъщност не можеш да пробиеш, ако си малък стартъп?

Да, това със сигурност е вярно, ако се опиташ да изградиш голям езиков модел. Ако се опиташ да се състезаваш с OpenAI, Anthropic или Google, очевидно играта е приключила. Имаше време, може би преди две години, когато изглеждаше, че всеки може да събере малко пари и да опита късмета си, но после видяхме как милиарди и трилиони долари се инвестират в тази надпревара.

Така че, не, това не е игра за индивидуални предприемачи. Но мисля, че това е нещо като – отново, позовавайки се на интернет революцията – първо има фазата на изграждане, а след това идва слоят на приложенията, нали така? В основата, в инфраструктурата на всичко това, все още ще има нови играчи, предполагам, но вероятно не индивидуални лица, както предполагате.

Но точно както при интернет – Amazon може да доминира в електронната търговия или Facebook да доминира в социалните мрежи, но те могат да създадат цели екосистеми от приложения, които подхранват, подпомагат, улесняват или свързват тези по-големи системи.

И мисля, че именно в това изкуственият интелект е особено добър – в събирането на информация от много, много дисциплини и възможности и обединяването ѝ на едно място. И аз съм развълнуван, може би и малко уплашен, но развълнуван от това, което това ще разкрие по отношение на новите възможности.

Ако OpenAI иска да направи нещо, те вероятно ще го направят по-мащабно, по-добре, по-ефективно и по-бързо от някой малък играч. Но ако имате идея, която се основава може би на вашия личен опит или на експертни познания в вашата индустрия, професия или нещо за България, което аз не знам, и която решава проблеми на клиентите, мисля, че изкуственият интелект ще ни позволи да решаваме проблемите още по-бързо.

И това всъщност е същността на това, което прави Силициевата долина – решава проблеми, за които има търсене от страна на клиентите. А ако има търсене от страна на клиентите, това създава възможности за всички нас.

И като говорим за хората, които действително преследват възможностите, вие работите много със стартъпи. Как се промени нагласата на основателите след революцията в изкуствения интелект? И къде е основният фокус сега – да се създаде страхотен продукт или да се изгради страхотен бизнес?

Задавате ми труден въпрос. Мисля, че нагласата на основателите е насочена към управлението на риска.

В Силициевата долина разглеждаме всичко като непрекъсната верига от рискове. Идеалната инвестиция, разбира се, е с нисък риск и висока възвръщаемост, но такива са редки. Всъщност това е игра на управление на рисковете и залагане на правилните места, за да се открие асиметричният потенциал за печалба.

Така че, ако успеем да обобщим революцията в изкуствения интелект като поредица от избори и да повишим толерантността към риска, за да инвестираме разумно, понякога ще претърпяваме неуспехи. Това е част от модела на Силициевата долина. Това е един от даровете, честно казано, които тази култура е дала на света – че провалът не е краят. Той е само началото.

Това е експеримент. И ако правите редица експерименти, с всеки следващ ще се доближавате до правилния резултат. И мисля, че именно това се опитваме да постигнем с революцията в изкуствения интелект – да дадем на хората възможност да експериментират повече, да създават прототипи по-бързо, така че, пак повтарям, да могат да решават някои проблеми на клиентите.

Организацията, която ръководя, е startupcouncil.org. Ние работим в световен мащаб – ето защо съм в България, като се опитваме да помогнем на предприемачите, стартъп компаниите и стартъп екосистемите да се научат как да управляват рисковете, така че да могат да използват наличните си ресурси по правилния начин, и особено в областите, в които имат предимство.

Това, което в Силициевата долина винаги търсим, е човек, който има не само добра идея, но и способността да я реализира, и в идеалния случай по начин, който ще доведе до успех. Не искаме човека, който е на четвърто място. Искаме този, който е на първо място. Точно така се откриват „еднорозите“.

Целта е да насърчим всички да поемат може би малко повече риск, но по разумен начин и да го управляват като портфейл, така че да имат няколко проекта едновременно – много от тях може да се провалят, но един или два успешни проекта могат да компенсират останалите.

Това всъщност е моделът, по който работим.

А нещата, за които говорите, наистина звучат повече или по-малко културно. И ако говорим за култура, неизбежно стигаме до темата за Европа и САЩ. А тук, в Европа, много говорим за това как създаваме иновации, но те се развиват в САЩ. Какво всъщност спира Европа да има своя собствена Силициева долина? Дали е само фактът, че все още нямаме единен капиталов пазар, или има и други фактори, които оказват влияние?

Работя по две нови книги. Следващата е за това как да се набират средства – нещо като наръчник за основатели, защото аз самият бях основател, а сега съм инвеститор, така че искам да помогна на основателите да научат как да го правят.

Но следващата книга е за екосистемите и как да се ускори развитието на местните общности. Много ми харесва тази тема. Единен капиталов пазар със сигурност помага. Наскоро правих няколко презентации в Пакистан и има една страхотна графика, защото можеш да сравниш размера на наличния рисков капитал в Пакистан с този в САЩ. И става много ясно защо човек би искал да дойде в САЩ. И това важи за почти всяка страна – не само за Пакистан, но и за България, Япония, навсякъде.

Капиталовите пазари в САЩ са толкова дълбоки, има толкова много пари, че, разбира се, човек би искал да дойде. Но аз лично не мисля, че това е проблемът. Мисля, че всъщност проблемът е по-скоро в увереността.

Под „увереност“ имам предвид, че не е имало достатъчно успешни примери, които да създадат ролеви модели, които да накарат хората да повярват, че могат да го направят. Това е малко… не искам да звуча религиозно, но е малко въпрос на вяра. И ако ходиш в Станфорд, както аз, или живееш в Силициевата долина, си видял достатъчно компании и познаваш хора, които са го направили.

И дори да не са били основатели, в Силициевата долина често се случва секретарка да стане милионерка, защото е била част от някаква компания, която е пробила – знаете, като Facebook или Google, или нещо, което е придобило огромна стойност.

И мисля, че с появата на EnduroSat или други местни „еднорози“, или дори на регионално ниво, когато имаш няколко такива, хората ще започнат да осъзнават, че и тук можеш да го направиш. Така че е необходима култура на поемане на риск.

Мисля, че най-вече става дума за увереност и за пример за подражание. Това, което наистина даде тласък на Силициевата долина, според мен, е комбинация от фактори. Когато започнах в Станфорд в началото на 90-те години, това беше доста тихо университетско градче. Беше елитна академична институция с много строг подбор, но не беше световноизвестна, както е сега. Това, което се случи, е, че няколко души направиха пробиха, и ето най-важното – те останаха.

Много хора печелят куп пари, след което се пенсионират, отиват да играят голф или си купуват яхта, и повече не ги виждаш. Това е буквално причината да съм тук. Това ме дразни. Има прекалено много „пазачи“. В Силициевата долина е натрупана прекалено много експертиза, която не се споделя широко.

Аз буквално долетях тук, за да помогна за разпространяването на това послание. „Америка“ е тук, защото искаме хората да правят иновации. Искаме всички да правят иновации.

И това, което трябва да се случи тук в София или където и да е по света, всъщност, е да има още няколко „еднорога“, и тогава тези хора да останат наоколо. Може би сте чували за „мафията на PayPal“, „мафията на Facebook“ или „мафията на Google“. Това не са престъпни банди. Това са хора, които са приятели, които държат парите си на местно ниво и инвестират в още компании.

И пак, не всички от тях ще успеят. Рискът е голям, но някои ще успеят, а след това ще го направят отново и отново, и така нещата ще се разрастват. Именно това изгражда една екосистема. Не е достатъчно само да имате достъп до капитал.

Нужни са ви внимание, пример за подражание, ангажираност и възможност да споделяте знанията си. Това е, от което се нуждаете. И тогава, знаете ли какво? Капиталът ще дойде. Капиталът всъщност е лесната част. Ако имате добри сделки, хора като мен ще се качат на самолета още утре.

И може би нека променим малко гледната точка. Как Силициевата долина гледа на Европа в момента? Как можем да бъдем повече партньори и по-малко конкуренти?

Е, мисля, че вече има добър старт. Има дългосрочни отношения между България и Съединените щати, с цяла Източна Европа. И съм много вдъхновен от хората, които срещам тук, както и от вниманието и интереса към иновациите.

Тук има жажда за знания. Жаждата не може да се научи, нали? Амбицията също не може да се научи. Това го има тук. Останалото е просто да си говорим и да го излъчим по телевизията, нали? И да организираме събития, на които вие каните хора като мен, или ние ви каним.

Вероятно знаете термина „меко кацане“. Имаме програми, чрез които компаниите да могат да дойдат в САЩ и да се „кацнат меко“ – което означава, че ние помагаме с офиси, наемане на персонал, данъци и всички сложности, свързани с това. Просто мисля, че е необходимо повече от това. Не мисля, че някой в Силициевата долина гледа на България или на което и да е друго място като на нещо различно от вълнуваща възможност.

Проблемът, от наша гледна точка, е просто рискът. Не сме толкова запознати с езика и законите. Вече сте с еврото, така че поне нямаме проблеми с валутата, но колкото по-запознати сме, толкова по-лесно е за всички.

И мисля, че всички се учим заедно. А няма нищо, което Силициевата долина да харесва повече от предприемачи имигранти или родени в чужбина, които идват и помагат за решаването на проблеми.

Това прави „пая“ по-голям за всички.

Не всички в Америка вярват в това през цялото време, но ние сме голяма страна, имаме много хора, много мнения. Всички, които познавам, биха се зарадвали да видят повече хора от България, Словакия, Унгария, Гърция или откъдето и да е. Както вероятно сте чували – не знам точните цифри, но много, много от най-големите ни компании са основани от имигранти или поне от хора, чиито родители са били имигранти, или дори не са имали централен офис в САЩ.

Това е напълно приемливо и всъщност е желателно, защото един добър инвеститор дава предимство на хора, които мислят по различен начин, а последното, от което се нуждаем, е още от същото. Искаме разнообразие.

Искаме промяна. И ако идвате от някъде, където не сме били, с нова перспектива, точно това търсим.

И като говорим за успеха като имигрант и за сложностите, светът, в който живеем, наистина се превърна в много хаотично място. През последните няколко години имаме войни, имаме прекъсвания по отношение на маршрутите за доставки. Имаме също така много, много силна тенденция към популизъм в политиката в много страни. Така че това определено не изглежда като чудесна среда за правене на бизнес. Как се променя нагласата, когато става въпрос за правене на бизнес в такава среда?

Съгласен съм с тезата Ви за хаоса, който цари навън. Това е предизвикателство. А на всичкото отгоре имаме и изкуствения интелект, нали?

Да, и технологичните сътресения…

Да, точно така. Кой знае накъде отиваме? Но мисля, че трябва да разглеждаме това като възможност. Ние сме 300-350 милиона души и не сме еднакви, но част от нас виждат възможностите в такива ситуации. Именно това е предприемаческият манталитет, който прави Силициевата долина или американците добри в това, което правят.

Например, какво влияние оказва това мито върху веригите на доставки? Как тази война се отразява на цената на този продукт? Какво ново търсене създава всичко това?

Отново за тези гимназисти, с които разговарях по-рано – говорех им за това да се опитат да преминат от мисленето на потребител към това да решават проблеми. Щом влезеш в тази роля – независимо дали работиш за голяма компания, където можеш да бъдеш възнаграден за решаването на проблеми там, или работиш за себе си, решавайки проблеми за другите, това те прави предприемач.

Всички тези хора се занимават с това да разглеждат новите проблеми като възможности. И така, чашата с вода – наполовина празна ли е или е наполовина пълна? Трудно е да се прецени.

„Наполовина пълна“ е: „Ей, може би това означава, че тук има бизнес. Може би има някой, на когото мога да помогна да реши проблемите си. Може би чрез интернет или изкуствен интелект, или някаква комбинация от блокчейн или нещо подобно, медицинско устройство – може би има нещо, което можем да направим, за да направим света по-добър.“

И това всъщност е това, което движи много от нас, предприемачите – не просто да се опитваме да печелим пари, а да се опитваме да помагаме. Мисля, че това е в основата на етиката на Силициевата долина.

Article source: https://money.bg/reports/silitsieva-dolina-v-evropa-kapitalat-e-nay-malkiyat-problem.html