Инфлацията в България отново набира скорост, като основният натиск идва от горивата и част от услугите. Същевременно пазарът на труда дава първи сигнали за охлаждане. Спрямо пролетта безработицата постепенно се повишава, включително сред хората с висше образование.
Тези тенденции коментира в студиото на Money.bg Свилен Колев, заместник-председател на Националния статистически институт (НСИ).
Според предварителната оценка годишната инфлация през август достига 5,1%. По думите на Колев един от основните двигатели на ускорението е поскъпването на горивата. Дизелът е с около 50% по-скъп на годишна база, а бензинът е поскъпнал с близо 27%. Осезаем ръст на цените има и при услугите, сред които ресторанти и хотели, развлечения и лични грижи.
Това отчасти обяснява защо официалната статистика нерядко се разминава с усещането на потребителите. Едно домакинство може да отделя голяма част от бюджета си за стоки и услуги, които поскъпват по-бързо от средното. Тогава личната му инфлация логично е по-висока. Към това се добавя и ефектът на натрупването, тъй като хората сравняват днешните цени не само с тези отпреди месец или година. „Имаме натрупана инфлация за последните пет години около 45%“, посочи Колев.
Официалната инфлация е 3.2%. Защо тогава един човек в София харчи 96% от заплатата си, за да живее?
Анализ от 7 години наблюдение на пазара, 15 261 реални цени и един неудобен въпрос: защо почти никой не усеща инфлация от 3.2%?
Какъв е реалният ефект на еврото върху цените
След присъединяването на България към еврозоната един от най-често задаваните въпроси е дали смяната на валутата е подхранила инфлацията. Според Колев вече има достатъчно данни за обективна оценка. Темата е анализирана както от Европейската централна банка, така и от Евростат. „За България Евростат не намира доказателства за значително влияние на промените, свързани с еврото, върху общото ниво на инфлацията“, заяви той.
Това не означава, че около превалутирането не е имало поскъпване при отделни стоки и услуги. Анализът установява подобни движения, включително ефекти от закръгляването, но те са в двете посоки. Еднократното влияние е най-видимо през първите месеци и постепенно отшумява.
Разминаването между статистиката и ежедневния опит идва до голяма степен и от начина, по който се измерва инфлацията. НСИ работи с потребителска кошница от 867 стоки и услуги и следи над 40 000 цени месечно. Отделният потребител обаче наблюдава много по-тесен кръг продукти, които купува редовно, и именно техните цени формират усещането му за поскъпване.
Сред категориите със сериозен ръст Колев посочи още таксиметровите услуги, частното образование, фризьорските услуги и газа. При част от храните тенденцията е обратна и някои продукти дори поевтиняват. Развитието на инфлацията през следващите месеци ще зависи в голяма степен от горивата и международната обстановка. Значение ще имат и промените в акцизите, както и обичайните сезонни фактори при храните, пътуванията и почивките.
Медианната заплата – възможно още от следващата година
Темата за цените неизбежно води до доходите. По думите на Колев през последните години заплатите растат по-бързо от инфлацията, макар натрупаното поскъпване да остава осезаемо за домакинствата. В момента средната работна заплата се изчислява по данни от около 21 000 предприятия от частния и публичния сектор. Големите работодатели са обхванати практически изцяло.
Само Румъния и Косово бият България по инфлация в Европа
Едва една десета от държавите на континента остават под целевите стойности
Средната заплата обаче има своите ограничения, когато трябва да покаже доходите на типичния работещ. Високите възнаграждения в определени сектори изтеглят средната стойност нагоре. Това не означава непременно, че масовият служител получава сума, близка до нея. Затова от години се поставя въпросът за по-редовното публикуване на медианната заплата.
С въвеждането на електронните трудови записи НСИ вече разполага със значително по-пълна информация за наетите и техните възнаграждения. Това позволява изчисления, които досега изискваха отделни статистически изследвания. „Ние можем и от следващата година да почнем да публикуваме медианна заплата“, каза Колев.
Медианата показва нивото, под което получава половината от работещите, а над него е другата половина. Така тя би допълнила средната заплата и би дала по-ясна картина за разпределението на доходите в страната.
Пазарът на труда губи инерция
Доходите продължават да растат, но на пазара на труда се появяват признаци, че силният период от последните години губи част от инерцията си. Между април и юли безработицата се е повишила от 3,2% до 3,6%. Броят на безработните е нараснал от около 98 000 до 107 000 души. Нивата остават ниски, включително в сравнение с предходни години, но движението през последните месеци е ясно видимо. Ръст се отчита и при безработните с висше образование, макар делът им да остава сравнително малък.
Промяната поставя в по-трудна позиция младите хора, които тепърва навлизат на пазара на труда. В някои случаи те се конкурират за едни и същи позиции с кандидати с 10 или 20 години професионален опит. Когато работодателят търси готов специалист, първата стъпка в кариерата може да се окаже значително по-трудна.
Секторните различия също стават все по-отчетливи. В индустрията заетостта намалява, а промяна се забелязва и в ИТ сектора. При услугите картината е различна, като именно там е концентрирана голяма част от заетите в страната.
Животът е поскъпнал с 45% за 5 години, а инфлацията продължава да върви нагоре
Горива и транспорт тласкат инфлацията до 6,8% на годишна база
Данните очертават и още една важна тенденция: пазарът на труда вече не се движи само в една посока. След години на недостиг на кадри и почти непрекъснат натиск върху заплатите през последните месеци картината става все по-разнородна.
Вижте целия разговор във видеото.
Article source: https://money.bg/economics/ne-e-ot-evroto-zashto-skacha-inflatsiyata-spored-nsi.html
Discussion
No comments yet.