Категоричен отпор от страна на търговци, производители, експерти и работодатели среща действията на управляващите срещу големите вериги и особено срещу твърденията за необосновано поскъпване и натиск върху производители. Няколко дни след като първо Kaufland отнесе близо €76 милиона глоба и беше запечатан магазин на Lidl, на форума More than Trade на Сдружението за модерна търговия се чуха тежки обвинения срещу действията на държавата.

Неизбежно събитието мина под знака на безпрецедентната в рамките на родния пазар санкция, като изпълнителният директор на Kaufland България Михаил Петров обяви, че очаква тя да падне в съда, но освен това предупреди, че атаката срещу някои от най-големите работодатели и данъкоплатци у нас може да има тежки ефекти за цялата икономика.

Виждаме разделение, виждаме атаки и те не се заключават в едно или друго действие, предупреди зам.-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев. „Това говорене трябва да престане – трябва да се намери балансът в това как да се осигури един по-консервативен бюджет и как срещу това да не стои притискане на бизнеса“, подчерта той.

„Всички трябва да спазваме правилата, но когато тези правила се сменят през няколко месеца и използват понятия от друг икономически строй, когато тяхното прилагане е в абсолютна невъзможност да бъде предвидено и тълкуването им е безкрайно гъвкаво – тогава не говорим за правила за правене на бизнес, а за нов ред, който започва да се отличава от принципите на правовата държава“, заяви изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.

Източник: Явор Николов

Николай Вълканов

Така събитието се захвана с някои от големите „митове“ около ритейла у нас.

Има ли „евро“ поскъпване?

При базов индекс на цените в 101 продуктови категории, претеглени на база потреблението по данни на Националния статистически институт за 2024 г., ако октомври 2025 г. се приеме за еталон със 100 пункта, към октомври 2026 г. сме на равнище 98 при редовни цени и 79,4 при промоционалните. Това посочи Григор Димитров от независимата платформа за ценови анализи merim.bg.

Цените са от мониторинга на Комисията за защита на потребителите, като пикът е през май 2026 г.- 101,2. От средата на лятото е променена базата с вдигането на прага за деклариране и съответното намаляване на броя на следените вериги. По думите на Димитров това е довело до по-ниски средни цени, което може да значи, че по-малките търговци са поддържали по-високи нива.

Източник: Явор Николов

Григор Димитров

Защо тогава усещаме ценови шок? „Не се вижда системно увеличение в голямата потребителска кошница. Това обаче са само данните на средни и големи търговски вериги. Виждаме, че има инфлация преди октомври 2025 г., а също така цените на всички заобикалящи ни услуги са се вдигнали и това допринася за общото усещане“, отговори той.

Създадена за целите на изследването малка потребителска кошница с основни стоки като домати, краставици, ябълки, свинско месо от бут, охладено пиле, сирене, хляб „Добруджа“, олио, брашно, боб, ориз и т.н. към момента е на стойност от 53,43 евро, като се е движила максимум до около 55 евро средно за страната.

В София е най-скъпа – €55,95, а в Монатна е най-евтина – €48,04. „В Монтана има 37 магазина, докато в София са 1117 и има много повече нишов асортимент, който вдига средната цена. В Монтана са големи вериги, които не разчитат толкова на премиум асортимент“, коментира експертът.

Има обаче друга интересна тенденция – т.нар шринкфлация, т.е. плащате същата сума за по-малко продукт. Така например пакетираното сирене е с относително стабилна цена, докато насипното поскъпва, а при много шоколади грамажът е паднал от 100 на 80.

Григор Димитров предупреди: „За последната година няма сериозни увеличения на цените, докато разходите за производство и гориво са се увеличили. Чака ни корекция“.

Призивът му към потребителите е „да не бъдат лоялни“ и да разпределят бюджетите си между различните вериги.

Притискат ли се българските производители?

В основата както на конкретната глоба срещу Kaufland, така и на реториката на управляващите е тезата, че едрите търговци принуждават родните производители да работят при неизгодни условия.

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева обаче беше категорична: „Не, не са мачкани земеделските производители. Никой не е задължен като производител да си партнира, да работи и да продава стока на конкретен субект“.

Източник: Явор Николов

Живка Гроздева

Тя подчерта, че договорките с веригите се случват „бързо и изключително прозрачно“. Гроздева заяви, че не знае производители да са били принуждавани да си плащат за промоция или реклама, а темата с плащането за касетки под наем всъщност не е тема – стандартна практика е производителят да поема опаковането, като пък след това той го калкулира в цената си и няма значение дали се работи с голям или малък търговец, за България или за чужбина.

По думите ѝ надценките са средно 10-15% и не са били свидетели на такива като подхвърляните в публичното пространство 100-200%.

„Това, което виждаме през последните 2-3 седмици ми прилича на някакъв вид необявена война. Никой не печели от каквато и да е война – украинска, иранска или някаква административна. Производителите на храни в България сме най-малките колелца, които най-бързо се въртят в тази огромна машина и най-бързо прегряват“, заяви и Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите.

По думите му секторът е с много на брой малко предприятия и това влияе на конкурентоспособността на сектора и на възможностите за внедряване на автоматизация. В същото време планираният от властта закон за облагане на свръхпечалбата с прага от 5 милиона евро оборот застрашава огромна част от бранша, а и от останалите земеделски производители и производители на храна.

„Тази ситуация трябва максимално бързо да се махне“, заяви Михайлов.

Какви са реалните проблеми?

По думите на Станислав Попдончев от БСК политическото говорене в момента измества по-важни теми като липсата на работници и предизвикателствата пред дигитализацията и киберсигурността.

Живка Гроздева даде повече контекст от гледната точка на производителите. „Не бих казала, че няма достатъчно българско производство на плодове и зеленчуци. То е сезонно. Нямаме възможност като Испания, Гърция и Турция да произвеждаме през есента – климатът е различен, а производството в нетипичен сезон оскъпява продукцията“, обясни тя.

Затова и никога нашите производители няма да могат да са на равна конкурентна основа с тези от по-топлите страни и е изключително важно да има подпомагане чрез работещи механизми за субсидиране.

Източник: Явор Николов

Още по-голяма е значимостта на напояването – без него устойчиво и предвидимо земеделие не може да има. „В момента „Напоителни системи“ покриват може би 1/6 от площта на страната. Останалите производители трябва да се оправят сами. Въпросът е откъде черпим вода – няма канали, реки и т.н. Това е разрушено и знаем, че е скъпо и бавно да се възстанови, но ние сме единствената европейска страна без осигурен достъп до вода“, обясни Гроздева.

Отново уникални сме и по отношение на административната тежест: „Каквото и да свърши производителят, трябва да тича веднага на компютъра и да отчете какво е направил“. В същото време има „огромна битка от април до края на септември“ за намирането на работна ръка, като трудът се оскъпява и допълнително прави производството неконкурентно.

За нея контролните органи трябва да обърнат поглед към по-малките търговци, в които прпез летните месеци се реализират минимум 50% от произведеното количество плодове и зеленчуци у нас. Тя даде пример с малък магазин, който купува черешите на 1 евро без ДДС, а след това ги продава на 2,40 евро. Има и сериозно разминаване между стандартите за остатъчни пестициди, които във веригите са по-строги от тези на БАБХ, докато на борсите и тържищата не е ясно какъв контрол има.

Албена Георгиева от „Билла България“ подчерта, че „ситуацията с бизнес средата не е спокойна“ в последно време заради липсата на координация при масираните проверки във веригите, което на свой ред води до административна тежест – и то на фона на превратно представяне на информацията пред обществото.

Източник: Явор Николов

Албена Георгиева

„Един от най-големите страхове на всеки човек е да не остане гладен. Тръгвайки оттам, наша грижа като модерна търговия е да осигуряваме стоки навременно на рафта дори и във времена на криза“, подчерта изпълнителният директор. В същото време тя отбеляза, че осигуряването на продоволствена сигурност изисква комуникация с държавата, а в момента тя е „тотално счупена“.

„Потребителите трябва да сравняват цените с отворени очи – половината пазар е традиционната търговия. Фокусирането само в една или друга посока не дава пълната информация“, категорична беше тя.

Милена Драгийска от Lidl България на свой ред попита на фона на цялостната ситуация със законодателните инициативи дали „с укорено темпо“ Народното събрание ще се върне към Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.

„Докато всеки, облечен във власт, не може да бъде преследван за поразиите, които е направил, ние всички ще плащаме като данъкоплатци“, категорична беше тя.

„Една от целите да се прави всичко това е да се оправи платежният баланс. Дянков го измисли това – на фирми като „Идеал Стандарт“ 40-50 млн глоби, които се знае, че ще паднат в съда. Но на начислена база в момента, в който възникне едно взимане като например 75 милиона, то оправя баланса“, отбеляза финансистът Левон Хампарцумян.

Макар и поканени, събитието не уважиха представителите на държавата и регулаторите с едно-единствено изключение – зам-омбудсманът Мария Филипова.

Article source: https://money.bg/economics/vdignaha-li-verigite-tsenite-i-vodi-li-se-neobyavena-voyna-sreshtu-tyah.html