// you’re reading...

Проба

Как Полша спаси енергетиката си и спука балона с центровете за данни

Електроенергийната система на Полша тази пролет беше изправена пред безпрецедентен натиск, заплашващ да блокира енергийния преход на страната. Водена от глобалния бум на изкуствения интелект (AI), опашката от заявки за присъединяване на нови центрове за данни към преносната мрежа достигна астрономическите 150-200 гигавата (GW) през май 2026 г. – обем, надхвърлящ между пет и седем пъти пиковото електропотребление на цялата държава.

Само няколко месеца по-късно регулаторният балон се спука. Към есента обемът на чакащите проекти се срина до едва 11 GW. Решителната намеса на Варшава се превърна в показателен пример за това как държавата може да защити енергийната си сигурност от спекуланти.

Темата е особено актуална и у нас, след като още през лятото се изясни, че са подадени заявления за центрове за данни с обща мощност над 9 GW.


Транспортът в България първи може да пострада от ударното строителство на центрове за данни

Транспортът в България първи може да пострада от ударното строителство на центрове за данни

Инвестиционните намерения са за цели 9 гигавата, но реално осъществимото е над 30 пъти по-малко, смята доц. Мария Трифонова от СУ

Анатомията на балона

Основната причина за лавината от проекти в Полша се криеше в липсата на финансови бариери. До края на април 2026 г. подаването на заявка за присъединяване към мрежата беше напълно безплатно за големите консуматори. Това позволи на предприемачи без реален капитал или строителни намерения да резервират гигантски обеми от системния капацитет.

Идеята е проста – вдига се цената на парцели, за които са входирани заявления, че ще се използват за центрове за данни и имат нуждата от захранване.

Тези „зомби проекти“ блокираха дефицитната пропускателна способност на подстанциите. Заради тях реални инвеститори в центрове за данни, както и проекти за зелена енергия, не можеха да получат достъп до мрежата.


NVIDIA оглежда бивши германски АЕЦ за центрове за данни

Гемания може да намери приложение на бивша АЕЦ благодарение на …NVIDIA

Засега няма решение за изграждането на конкретен обект

Разривът между реалност и спекулация беше фрапиращ: докато реално изграденият и функциониращ капацитет на дата центровете в Полша възлизаше на едва 200-250 мегавата (MW), държавният системен оператор Polskie Sieci Elektroenergetyczne (PSE) вече беше издал технически условия за стряскащите 6 GW.

Само през 2024 г. операторите бяха принудени да отхвърлят 74 GW искания за присъединяване поради физическа невъзможност на инфраструктурата да ги поеме.

Край на безплатния обяд

За да разчисти натрупаните фантомни проекти, полското правителство прие мащабни поправки в Закона за енергетиката, известни като пакета UC84 (т.нар Закон за мрежата). Новите правила влязоха в сила на 30 април 2026 г. и за първи път наложиха строги правила:

  • Невъзстановима такса за кандидатстване: нова такса от 1 полска злота (PLN) за всеки заявен киловат (kW), с максимален таван до 100 000 злоти (около 22 700 евро), която се губи дори при отказ.
  • Удвоен аванс за присъединяване: сумата за предварителен депозит скочи от 30 на 60 злоти за kW, като максималният праг достигна 6 млн. злоти.
  • Гаранции за изпълнение: инвеститорите се задължават да представят банкови или корпоративни гаранции на стойност до 12 млн. злоти, удостоверяващи изпълнението на междинни етапи.
  • Ако даден проект не осигури разрешително за строеж в рамките на 24 месеца, договорът за присъединяване се прекратява автоматично.

Нищо от това не може да спре реален проект за център за данни, но пък отказва спекулантите.

Новите срокове поставиха спекулантите в ъгъла. Чакащите кандидати трябваше да платят изискуемите аванси до 29 юни, за да не бъдат извадени от списъците. Проектите, които вече бяха получили технически условия преди влизането на закона, получиха краен срок до 30 октомври да внесат авансовите плащания под заплаха от незабавна анулация.


Една от най-големите сделки в сектора на AI инфраструктурата: TPG придобива британски оператор на 27 центрове за данни

Една от най-големите сделки в сектора на AI инфраструктурата: Инвестиционен гигант придобива оператор на 27 центрове за данни

Сделките с центрове за данни в световен мащаб достигат 89,4 млрд. долара от началото на 2026 г.

Резултатът дойде светкавично: до края на август по-голямата част от опашката се изпари. Към 30 септември регистърът на PSE показва общо 11 GW – 9 GW с издадени условия и 2,1 GW в процес на оценка, отбеляза в своя публикация в LinkedIn експертът от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия д-р Павел Чижак.

Дори в този свит обем предстои допълнително пресяване, тъй като цели 7 GW от тях принадлежат на един-единствен предприемач.

Избегнати рискове

Мерките бяха наложителни не само заради бумащината, но и заради сериозен физически риск за системата. Прогнозите показват, че енергийното потребление на технологичния сектор в страната може да нарасне десетократно до 2036 г., достигайки над 17% от цялото национално потребление на ток.

Мрежата не е проектирана за подобна географска концентрация – близо 80% от предвидените сървърни мощности са насочени към района на Варшава. PSE официално предупреди за локален дефицит от 150-200 MW в столицата в периода до 2028 г.

Ако безогледно заявките се превръщат в реални денонощни консуматори, рискът от сривове и аварии нараства неимоверно.


Alibaba ще инвестира в центрове за данни в Европа и Близкия изток

Alibaba ще инвестира в центрове за данни в Европа и Близкия изток

Тази инфраструктурна база може да генерира над 160 милиарда долара приходи от облачни услуги, показват оценки

Ситуацията се усложнява от трансформацията на енергийния микс на Полша, която заменя конвенционалните въглищни мощности с възобновяеми източници и подготвя АЕЦ. През декември 2025 г. страната отрази координирана кибератака срещу софтуерните системи на десетки вятърни, соларни паркове и ТЕЦ (приписана на хакерската група ELECTRUM), която показа колко крехък е резервът на мрежата по време на зимните пикове.

PSE започна модернизационна пътна карта на стойност 15 млрд. евро, която ще продължи до 2034 г.

Article source: https://money.bg/economics/kak-polsha-spasi-energetikata-si-i-spuka-balona-s-tsentrovete-za-danni.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment