С безпокойство българският бизнес навлиза в студената част от годината. Технически, климатични и геополитически фактори вдигнаха рязко цените на електроенергията и природния газ и вече има големи заводи, които ограничават дейностите си или даже напълно спират работа.

Компаниите разчитат на реакция от държавата и максимално адекватни компенсации, за да оцелеят. Това засяга хиляди семейства и съществена част от износа на България.

Токов удар

По данни на Независимата енергийна борса цената в сегмент „Ден напред“ за доставка днес е над 320 евро за мегаватчас, като обаче има и пиков слот около 17:00 часа, когато достига цели 535 евро.

Днес само в Румъния и Унгария е по-скъпо в рамките на ЕС – и то не с много. В същото време в Италия, Испания и Гърция средната цена е около 240 евро на мегаватчас, а в скандинавските страни е наполовина от това и по-малко.

Източник: Energy-Charts.info

Това не е изолиран случай – от август насам цените вървят нагоре, като историческите данни показват задържане на по-високи нива през последните седмици.

Факторите за това са няколко. На първо място е спирането за профилактика и презареждане на Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Той няма да работи до края на ноември. Освен това Пети блок е на 938 MW – превантивно мощността му беше намалена заради ниските нива на Дунав.

Последното е причина Румъния все още да е без работеща атомна електроцентрала. Това на свой ред повишава нуждите на северната ни съседка от внос и натоварва и без това недостатъчната като капацитет трансгранична енергийна инфраструктура в региона.

От данните на Електроенергийния системен оператор се вижда, че у нас през целия ден влиза ток от Гърция и Турция, а през немалка част от времето – и от Сърбия.

Последните дни са студени, но и мрачни, което намалява с около две трети производството на електроенерегия от соларните електроцентрали в пиковите за тях часове в сравнение с лятото. А в края на октомври се стъмва по-рано и освен това много от големите заводи работят и през нощта. При намалено общо производство от слънце и значително по-неразвит вятърен сектор батериите не могат да помогнат прекалено много.

У нас големи работещи газови тецове извън топлофикациите няма, но синьото гориво е важно за индустриалните производствени процеси на много компании. Цената му е подвластна на случващото се в Близкия Изток, а там конфликтът е далеч от финал.

Щетите са налице

„Когато видите, че ценовите нива ви изяждат печалбата за месеца плюс печалбата за годината, какво правите? Ограничавате щетите и чакате по-добри цени“, коментира пред Money.bg председателят на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов.

По думите му вече може да се говори за предприятия от тежката индустрия, които са спрели работа заради високите цени на тока и на газа.

Източник: БГНЕС

Стаменов обясни, че спецификата на индустрията е такава, че от години токът се купува ден за ден без дългосрочни договори и затова сегашното поскъпване се усеща особено силно.

Има и предприятия, които се оказват „притиснати“ да изпълняват производствените си програми и при неизгодни за тях условия, защото имат договори за месеци напред – подписани с параметри, изчислени за понякога в пъти по-ниска цена на електроенергията.

„Енергоинтензивната индустрия на 80% работи за износ. Основните ни клиенти са в Европейския съюз – когато отидете да си продавате продукцията, никой не го интересува на каква цена сте си купили тока“, подчерта Стаменов.

По думите му в момента заводите ни губят конкурентоспособност в сравнение с предприятия от Западна и Северна Европа и особено от Турция и Китай.

Ще видим ли фалити? „Това стои на дневен ред пред всяко предприятие. Има ред – първо намалявате или прекратявате инвестициите, после ограничавате щетите. Ако вие днес платите тока за утре на цена колкото са месечните заплати за целия завод, няма как да издържите дълго. А това са предприятия на 40, 50, 60 години“, отговори Константин Стаменов.

Какво може да се направи?

Говорим за заводи, които изнасят продукция за милиони евро и дават прехрана на хиляди служители, но също така и практически за всички останали предприятия, за които електроенергията е значимо разходно перо. Това значи, че ефектът върху икономиката и цените на стоки и услуги може да бъде изключително сериозен – и то в традиционно трудна за бизнеса и домакинствата част от годината.

Какви са вариантите да избегнем подобен развой? „В момента единственият отговор е компенсации от всички възможни източници, за да преодолеем този срив, който неизбежно ще видим“, отговори председателят на БФИЕК.

За енергоинтензивната индустрия съществува вариант през Европейската рамка за държавна помощ на чистите индустрии (Clean Industry State Aid Framework – CISAF), който дава възможност за компенсиране на до 50% от цената на половината консумирана електроенергия с условието съществена част от получените пари да се инвестират в декарбонизация.

Временната рамка за държавна помощ заради кризата в Близкия Изток надгради този механизъм с опцията правителствата да разрешат компенсацията да достигне до 70%, като се водят преговори именно това да се случи и в какъв обем да бъде.

За останалите предприятия компенсациите през Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се определят по друг ред. Последната промяна при него беше приета от актуалното правителство.

Механизмът покрива до 80% от разликата между средната цена на електроенергията в сегмент „Ден напред“ и праг от 122,77 €/MWh. Новото обаче е, че компенсациите ще се платят накуп след 30 юни догодина, а точният им размер ще се определи на база средствата във фонда. Това потенциално лишава фирмите от ликвидност през зимните месеци, когато буферът е най-нужен, писа News.bg.

Затова и има призиви за преразглеждане и промяна на модела, но на този етап не се вижда конкретна реакция от страна на кабинета „Радев“.

Така бизнесът, който през последните години влиза от криза в криза по отношение на електроенергията, остава да чака топла и слънчева зима.

Article source: https://money.bg/economics/skapiyat-tok-veche-zatvarya-zavodi-v-balgariya.html