Скъпите торове, недостигът на дизел и климатичният феномен Ел Ниньо създават опасна комбинация за световното земеделие. Проблемът вече не е само колко ще струва производството на храни, а дали фермерите ще успеят да произведат достатъчно. Най-сериозните последствия могат да се проявят през 2027 г., когато днешните производствени ограничения достигнат до цените в магазините.

Световният пазар на храни навлиза в период, който все повече напомня условията преди инфлационния шок от 2022 г. Разликата е, че този път няколко неблагоприятни фактора се развиват едновременно. Военните конфликти ограничават доставките на торове и горива, екстремните климатични условия застрашават реколтите, а високите енергийни цени увеличават конкуренцията между производството на храни и биогорива.

Всеки от тези фактори самостоятелно би могъл да повиши цените. Комбинацията им създава риск от значително по-сериозно сътресение.

Първите признаци вече са видими. Индексът на световните цени на храните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) достигна 136 пункта през септември 2026 г., увеличавайки се с 1,5% спрямо август и с 5,8% на годишна база. Поскъпването обхваща зърнените култури, растителните масла и захарта. Въпреки това индексът остава с 15,1% под историческия си връх от март 2022 г., което показва, че настоящото напрежение все още не е достигнало мащабите на предишната криза.

Първият удар: торовете се превръщат в стратегическа суровина

Блокирането на значителна част от търговията през Ормузкия проток има последствия далеч отвъд петролния пазар. През този маршрут обичайно преминават приблизително 29% от световната търговия с карбамид, най-разпространения азотен тор, близо половината от търговията със сяра и около 21% от международната търговия с амоняк.

Източник: iStock

Тези суровини са основни компоненти на съвременното земеделие. Азотните торове повишават добивите от пшеница, царевица и ориз, а сярата е важна за производството на фосфатни торове. Недостигът им може да принуди фермерите да намалят торенето или обработваните площи. И в двата случая потенциалният резултат е по-ниско производство.

Проблемът е особено сериозен за Индия, където природният газ, включително вносният втечнен газ, има ключово значение за производството на карбамид. Около 85% от местното производство зависи от газови доставки. В Бангладеш недостигът на газ вече е довел до спиране на четири от петте предприятия за карбамид.

Тук възниква първият механизъм, който може да пренесе кризата към потребителите. Ако един земеделски производител намали количеството тор с цел ограничаване на разходите, непосредствената икономия може да бъде компенсирана от по-слаба реколта. При масово повторение на това решение световното предлагане намалява, а цените се повишават дори за потребителите в държави, които не са пряко засегнати от конфликта.

Вторият удар: дизелът поскъпва по-бързо от петрола

Земеделието е силно зависимо от дизеловото гориво. То задвижва трактори, комбайни, напоителна техника и значителна част от транспорта на селскостопанската продукция. Затова високите цени на дизела влияят едновременно върху производството, прибирането на реколтата и доставките до преработвателите.

Проблемът не се изчерпва с поскъпването на суровия петрол. Близкият изток и Русия обичайно осигуряват приблизително половината от световния нетен износ на дизел. Износът от Близкия изток е намалял с повече от 50% спрямо юли 2025 г., достигайки под един милион барела дневно през юли 2026 г. Руският износ също е бил силно ограничен вследствие на военни удари и експортни ограничения.

Източник: iStock

Резултатът е необичайно висока премия на дизела спрямо суровия петрол. Докато исторически разликата между цената на барел дизел и барел суров петрол често е между 12 и 20 долара, през първата седмица на септември тя е надхвърлила 100 долара.

Това означава, че дори стабилизирането на петролните котировки не гарантира незабавно облекчение за земеделските производители. Ако недостигът на рафинирани горива продължи, разходите за обработка и транспорт могат да останат високи независимо от движението на суровия петрол.

Съществува и вторичен ефект. Скъпите традиционни горива увеличават конкурентоспособността на биогоривата, произведени от царевица, соя и растителни масла. Така част от земеделската продукция се насочва към енергийния сектор вместо към хранителната индустрия. При ограничено предлагане това може да усили ценовия натиск.

Третият удар: Ел Ниньо заплашва реколтите

Климатичният феномен Ел Ниньо може да превърне високите производствени разходи в действителен недостиг на земеделска продукция. Очакванията са за силно климатично събитие, при което температурите на повърхността на Тихия океан могат да надхвърлят нормалните с поне два градуса. Подобни епизоди са сравнително редки и могат да променят валежите в ключови земеделски региони.

Австралия е сред най-уязвимите производители. При неблагоприятно развитие добивът на пшеница може да спадне от очакваните 28 млн. тона до 22 млн. тона. Това представлява потенциално намаление с 6 млн. тона, или приблизително 21,4%. За един от големите световни износители подобен спад би имал отражение върху международната търговия със зърно.

Източник: iStock

В Бразилия прогнозата за производството на царевица вече е понижена с 6 млн. тона до 137 млн. тона. При засилване на Ел Ниньо е възможно допълнително намаление с още 10 млн. тона. Това би означавало производство около 127 млн. тона, или приблизително 11% под първоначалната прогноза от 143 млн. тона.

Още по-сериозни са рисковете при соята. Базовата прогноза за Бразилия е намалена с 6 млн. тона до 177 млн. тона, но комбиниран модел, отчитащ климатичните условия и по-слабото торене, дава вероятностно претеглена оценка от 168 млн. тона. Съществува 65% вероятност производството да попадне между 160 и 170 млн. тона.

Това има значение далеч отвъд пазара на соя. Соевият шрот е основна съставка на фуражите за животновъдството, включително в Китай. По-ниските добиви могат да увеличат разходите за производство на свинско и птиче месо, като ефектът върху крайните цени се прояви със закъснение.

Допълнителен риск съществува при палмовото масло. Потенциалните загуби на производство достигат 5,8 млн. тона в Индонезия и 2,5 млн. тона в Малайзия. Това би засегнало не само хранителните масла, но и множество преработени продукти, които използват палмово масло като суровина.

Кои храни могат да поскъпнат най-силно?

Най-прекият риск е при зърнените култури и растителните масла. Пшеницата влияе върху цените на брашното, хляба и тестените изделия, докато царевицата и соята имат двойна роля: те са както земеделски суровини, така и основа за животинските фуражи.

При месото ефектът може да бъде по-бавен, но по-продължителен. Поскъпването на фуражите увеличава производствените разходи, а животновъдите не могат незабавно да променят производствените цикли. При говеждото месо допълнително значение има дългият период за възстановяване на стадата, което ограничава способността на предлагането да реагира бързо.

В САЩ хранителната инфлация вече е около 2,5% на годишна база според последните данни, разглеждани в текущите оценки, а при неблагоприятно развитие през следващата година темпът може да надхвърли 3,5%. Това обаче не е неизбежен сценарий. Септемврийската прогноза на американското земеделско министерство предвижда средно поскъпване на храните с 2% през 2027 г., но с широк прогнозен диапазон от минус 2,7% до плюс 7%.

Разликата между тези оценки показва колко голяма е несигурността. Основният въпрос не е дали всеки хранителен продукт ще поскъпне, а дали едновременното ограничаване на предлагането в няколко големи производствени региона ще надделее над ефекта от наличните запаси, търсенето и възможностите за заместване.

Източник: БГНЕС

Какво означава това за България и Европа?

България е производител и износител на зърнени и маслодайни култури, но това не я изолира от международните ценови движения. Пшеницата, царевицата и слънчогледът се търгуват на пазари, свързани с глобалните котировки. Дори добра местна реколта не гарантира ниски потребителски цени, ако международните пазари поскъпват, а разходите за горива, торове и транспорт остават високи.

Особено уязвими са производителите с висока енергийна интензивност и предприятията, които използват вносни суровини. При хляба цената на пшеницата е само един компонент от крайната стойност. Енергията, трудът, транспортът, опаковките и търговските надценки също имат значение. Затова поскъпване на зърното с 20% не означава автоматично 20% увеличение на цената на хляба.

За европейските потребители допълнителен риск представлява пренасянето на енергийната инфлация върху производствените разходи. Германските производствени цени са се увеличили с 6,7% на годишна база през септември, като енергийните компоненти отчитат ръст от 14,9%. Това не е пряка прогноза за храните, но показва натиск върху разходите, който постепенно може да достигне и до потребителските пазари.

Ще има ли нова хранителна инфлационна вълна?

Най-вероятният механизъм е поетапен. Първо поскъпват горивата и торовете, след това се увеличават разходите за производство, а при неблагоприятни климатични условия се появява и ограничение в количествата. Едва след това по-високите цени на суровините се пренасят върху преработените храни и търговията на дребно.

Източник: iStock

Това означава, че най-силният ефект от настоящите сътресения може да се прояви през 2027 г., дори ако част от енергийните цени се стабилизират по-рано.

Съществува обаче и противоположен сценарий. Възстановяването на доставките през Ормузкия проток, нормализирането на дизеловия пазар и по-благоприятни климатични условия биха могли да ограничат загубите на реколта. Големите запаси и слабият потребителски растеж също могат да смекчат поскъпването.

Основният риск не е просто ново увеличение на цените на храните, а едновременното поскъпване на производството и намаляване на добивите. Именно тази комбинация отличава настоящата ситуация от обикновен инфлационен цикъл.

Светът все още не е изправен пред неизбежна хранителна криза. Но ако ограниченията върху торовете и горивата продължат, а Ел Ниньо засегне едновременно няколко ключови земеделски региона, 2027 г. може да донесе нова вълна на хранителна инфлация. И за разлика от енергийните пазари, където цените могат да реагират сравнително бързо на възстановяването на доставките, загубената земеделска реколта не може да бъде възстановена до следващия производствен цикъл.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.

Article source: https://money.bg/economics/shte-poskapvat-li-oshte-hranite-tri-globalni-shoka-zaplashvat-s-nova-inflatsionna-valna-prez-2027-g.html