Цената на 10-годишния държавен дълг на Франция надхвърли тази на американските облигации за първи път от 2013 г., достигайки най-високото си равнище от 24 години насам, съобщават световните агенции.
Доходността по френските държавни облигации тип OAT премина прага от 5% и достигна между 5,06% и 5,11%, изпреварвайки тази по ценните книжа на САЩ на фона на остри улични протести и бюджетна криза в Париж.
Улични бунтове и блокиран бюджет
Пазарите реагират остро на задълбочаващата се нестабилност във втората по големина европейска икономика. Първоначално мирните ученически и студентски протести срещу разходите за живот и състоянието на образованието прераснаха в масови безредици, палежи и вандализъм в цялата страна.
Напрежението съвпадна с парализа във френския парламент, където премиерът Себастиан Лекорню настоява за съкращаване на разходите с 54 млрд. евро в бюджета за 2027 г. Разделеното народно събрание обаче блокира реформите, засилвайки опасенията на инвеститорите.
Франция – най-големият фискален риск за еврозоната. Може ли ЕЦБ да предотврати нова дългова криза?
Втората по големина икономика постепенно губи доверието на облигационния пазар
Публичният дълг на страната достигна 3,6 трлн. евро, или близо 120% от брутния вътрешен продукт, след като бюджетният дефицит достигна 5,1% в края на миналата година. Финансовият министър Ролан Лескюр предупреди, че кабинетът може да използва член 49.3 от конституцията, за да прокара бюджета без парламентарен вот. „Нямаме избор“, заяви Лескюр.
Инвеститорите следят и наближаващите през пролетта президентски избори, както и геополитическия натиск около войната в Иран, който подхранва инфлацията и засяга дълговите пазари в Г-7.
Пазарен трус и разширяване на спредовете
Случващото се доведе до размествания, невиждани от дълговата криза през 2011 г. В момента Франция плаща по-висока доходност по своя дълг дори от държави като Италия и Гърция – сочени до неотдавна като пример за разюздани публични финанси.
Ще се наложи ли ЕЦБ да спасява Франция?
Макрон ли превърна страната си в „слабото звено“ на еврозоната
Лихвеният спред между френските и германските 10-годишни облигации – ключов барометър за системния риск в еврозоната, удари 150 базисни пункта (1,5%).
Разпродажбите засегнаха и валутния пазар, където еврото падна до 17-месечно дъно спрямо щатския долар. На борсите индексът CAC 40 поведе спада, а пазарният натиск обхвана Белгия и общоевропейския STOXX 600.
Банките са по-стабилни, но уязвими
Кризата се отрази силно върху банковия сектор, като книжата на европейските финансови институции поевтиняха с 10% за шест седмици, а трите най-големи френски банки изгубиха 17% от капитализацията си.
Анализаторите обаче подчертават, че финансовата система днес е по-добре защитена. Европейските банки притежават държавни облигации за 4,3 трлн. евро, но капиталовите им буфери са значително по-високи спрямо 2013 г. Делът на националния дълг в техните портфейли е свит до 41% в сравнение с над 50% преди десетилетие.
Историческо: Гърция вече се кредитира по-евтино от Франция
Преди няколко години това звучеше като научна фантастика
По данни на WisdomTree експозицията на водещите френски кредитори към вътрешния дълг е между 15% и 30% от първокласния им капитал. При италианските банки през 2011 г. този показател надхвърляше 100%.
Въпреки регулаторните защитни механизми обаче френските институции остават податливи на шокове. Те емитират най-много дълг на едро в ЕС и всяко следващо рефинансиране ще бъде по-скъпо.
Article source: https://money.bg/finance/frantsiya-gori-a-dalgat-i-ne-e-bil-tolkova-skap-ot-24-godini-nasam.html
Discussion
No comments yet.