Това лято се оказа истинско енергийно предизвикателство. Рекордно ниските нива на Дунав и продължителните горещини поставиха страните в Централна и Източна Европа под сериозен натиск. На този фон България се открои като „отличника“ в региона. Само преди дни стана ясно, че страната ни е увеличила нетния износ на електроенергия с 62% до началото на октомври, достигайки 3,5 TWh при 2,16 TWh за същия период на 2025 г.

Данните на ЕСО, цитирани от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), показват категорично колко бързо се променя енергийният пазар и колко съществена е ролята на системите за съхранение на енергия (BESS).

В последните години сме свидетели на значителен ръст на инсталираните фотоволтаични мощности в България. Това увеличи производството на ток през деня, но постави и въпроса как тази енергия да се използва, когато потреблението е по-високо, а слънцето вече не осигурява необходимото производство.

Именно тук батериите „изгряха“ като решение, тъй като позволяват част от дневния излишък да се запази и да се подаде към мрежата по-късно. Нещо повече, те вече не са просто допълнение към соларните паркове. Те се превръщат в отделен, непрекъснато променящ мащаба си сегмент на енергийния пазар, който привлича все повече инвестиции.

С нарастването на броя и значимостта на проектите обаче се увеличават и изискванията към тях. Изборът на подходяща технология е все така важен фактор, но към него се добавят и други ключови елементи. Сред тях са доброто планиране, присъединяването към мрежата и устойчивият финансов модел, който да работи дългосрочно, дори и при промяна на пазарните условия.

Източник: iStock

Енергийният пазар вече не е същият

Според данните на АПСТЕ от началото на 2026-а до 4 октомври батериите са подали към електроенергийната система 1720 GWh. За същия период на миналата година количеството е било 190 GWh, т. е. говорим за почти десетократно нарастване. Инсталираните системи за съхранение в страната вече се доближават до 6 GW мощност и 17 GWh капацитет. Междувременно фотоволтаичните мощности са нараснали с около 600% спрямо 2020 г. и достигат 7 GW.

Нека разгледаме пример от последните седмици – 8 октомври. Тогава 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е в планов ремонт, а 5-и работи с намалена мощност заради ниското ниво на Дунав. В ранния следобед фотоволтаичните централи произвеждат около 4300 MW при потребление в страната от приблизително 4100 MW. В същото време батериите се зареждат с мощност над 4000 MW, като съхраняват енергия за часовете, в които търсенето ще бъде по-високо.

С други думи, вече не е достатъчно да се знае колко електроенергия може да произведе. Важно е и колко бързо може да реагира системата, когато производството и потреблението се разминават.

Големият проект започва много преди изграждането

При инвестициите в системи за съхранение изборът на технология е безспорно важно решение. С разширяването на мащаба им обаче това се оказва само една от задачите. Инвеститорът трябва да осигури подходящ терен, присъединяване към мрежата и необходимите разрешителни. Важни са още сроковете за изграждане, разходите за експлоатация и начинът, по който батерията ще печели от участието си на енергийния пазар.

„Още на етап планиране участваме активно в изграждането на устойчива финансова рамка, която да осигури надеждност на проекта при различни пазарни сценарии„, коментира за Money.bg Иво Коларов, ръководител „Енергийно и структурно финансиране“ в Банка ДСК. Експертът посочва, че банката разглежда ролята си не само като източник на капитал, а и като „активен партньор“ в подготовката и в процеса на реализация на проекта.

Това означава да се предвидят различни пазарни сценарии, включително резки промени в цените на електроенергията, периоди на свръхпредлагане, спад на търсенето, по-високи оперативни разходи или промени в лихвените проценти. При батериите тези фактори имат пряко отражение върху приходите, тъй като възвръщаемостта зависи и от разликите между цените в различните часове на деня.

Затова и подготовката на един проект включва и координация между инвеститора, техническите и правните консултанти, доставчиците, строителните компании и потенциалните купувачи на електроенергия, посочват от ДСК. Когато тези участници работят по общ план още от началото, рискът от забавяния и разминаване между техническите параметри и финансовия модел е по-лесен за управление.

„Стремим се да бъдем стратегически партньор на инвеститорите през целия жизнен цикъл на проекта – от първоначалната концепция и структуриране до въвеждането в експлоатация и последващото управление„, заяви още Иво Коларов.

По данни на ДСК, банката участва във финансирането на проекти, представляващи над 40% от националния капацитет за съхранение на енергия в България. Това я поставя сред финансовите институции с опит в сегмент, който се развива динамично и изисква съчетаване на техническа подготовка, внимателно планиране и оценка на пазарните рискове.

Следващо предизвикателство: балансирана енергийна система

Батериите вече помагат за управлението на дневните колебания в производството и потреблението, но сами по себе си не решават всички проблеми на енергийната система. Производството от фотоволтаици намалява през зимата, когато потреблението обикновено нараства. Затова е важно соларните мощности да се допълват от други източници като вятъра, чието развитие, за съжаление, изостава у нас.

Според данните на АПСТЕ България разполага с 716 MW вятърни мощности. За сравнение, капацитетът в Румъния надхвърля 3,5 GW, а в Гърция е над 6 GW. По-големият дял на вятърната енергия би помогнал производството да бъде по-добре разпределено през годината, категорични са експертите.

„България има потенциал да се превърне в ключов енергиен хъб между Югоизточна и Централна Европа„, коментира Иво Коларов, но за това са нужни конкретни, целенасочени усилия. Те включват предвидими правила, по-бързи процедури и… добре подготвени проекти, които могат да се докажат като устойчиви, независимо от пазарните условия.

Article source: https://money.bg/investments/bum-v-sistemite-za-sahranenie-na-energiya-mashtabnite-proekti-iziskvat-mnogo-poveche-ot-izbor-na-tehnologiya.html