В България пазарът на труда е много малък, затова и много сектори вече изпитват сериозен глад за кадри от дълго време. Това коментира в студиото на Money.bg Инна Бояджиева, адвокат по имиграционно право и трудова миграция.

Хотелиерството и строителството са сред секторите, в които недостигът на работна ръка се усеща от години, посочи тя. Паралелно с това българските компании търсят инженери и IT специалисти, които също липсват на пазара на труда в Европа. Така наемането на служители от трети държави все по-често се превръща в необходимост за бизнеса.

Сред работниците, които идват у нас, има граждани на Узбекистан, Непал, Индия и Египет. За работодателите обаче намирането на подходящ кандидат е само първата стъпка, подчерта Инна Бояджиева.

Следват процедури за разрешение за работа и пребиваване, издаване на виза и проверки от различни институции. Целият процес изисква предварително планиране, а грешките в документите могат да забавят назначаването с месеци, посочи още тя.

Наемането започва много преди пристигането

Една от основните трудности за работодателите е, че често подценяват времето, необходимо за привличането на служители от чужбина. Това важи особено за по-малките компании, които нямат опит с процедурите и очакват новият работник да започне работа в рамките на месец-два.

„Процедурите са много по-продължителни и това отнема доста време и те трябва да планират, което при малките фирми наистина е все още много трудно„, обясни адв. Бояджиева. „За жалост, най-бързото, което досега съм видяла, е да дойде човекът за около 6 месеца“, допълни тя.

В зависимост от квалификацията на кандидата и конкретната позиция се прилагат различни режими. Единият вариант е единното разрешение за пребиваване и работа, използвано често при наемането на работници за позиции, за които не се изисква висока квалификация. За висококвалифицирани специалисти съществува Синята карта на ЕС.

Изборът на подходящия режим трябва да бъде направен още в началото, посочи експертът. Работодателят трябва да прецени кое дружество ще наеме служителя, на каква позиция и в кое населено място ще работи той. Това е особено важно за компаниите, които оперират чрез няколко юридически лица или имат обекти в различни градове, подчерта тя.

Реалното чакане обаче може да отнеме повече време заради натовареността на консулските служби и трудностите при организирането на интервюта. Някои дипломатически представителства обслужват кандидати от няколко държави, което допълнително увеличава натоварването.

„Истината е, че работодателят тези неща не го интересуват, както и работникът. За тях най-важното нещо е процедурата просто да приключи. Колкото се може по-бързо и безболезнено, да може да дойдат тук самите работници да си заемат длъжностите, за които са ги повикали„, коментира Инна Бояджиева.

Грешките струват време и пари

Процедурата включва няколко институции, сред които дирекция „Миграция“, Агенцията по заетостта, Министерството на външните работи и дипломатическите представителства. В рамките на процеса се извършват и проверки от Държавната агенция „Национална сигурност“.

Неправилно избран режим или непълни документи могат да доведат до отказ за виза и необходимост от нови действия. Така работодателят губи време, а свободната позиция остава незаета. Затова Бояджиева съветва компаниите да потърсят специализирана помощ още преди да започнат процедурата.

„Защото една консултация с адвокат е X пари, а пък пропуснатите месеци, в които те са започнали евентуално някаква грешна процедура или се суетили, без да знаят какво да направят, коства загуби за фирмата„, заяви още тя.

Освен време, процедурите струват и пари на бизнеса. „От посредническите фирми, които аз обслужвам, съм чувала, че цялостният разход е около заплата и половина до 2 работни заплати, които те са преценили, че ще плащат на бъдещия си работник„, разкри Инна Бояджиева.

Как да интегрираме и задържим кадрите?

Наемането на чуждестранен служител не приключва с пристигането му в България. Работодателят трябва да подготви екипа, да обясни работните процеси и да предвиди време за адаптация. Езиковите и културните различия могат да направят обучението по-продължително, особено при позиции, за които е важно служителят да разбира точно инструкциите.

Това е ключов етап, подчерта адв. Бояджиева, тъй като България активно се конкурира с останалите европейски държави за работници. Дори когато компаниите успеят да привлекат подходящи хора, по-доброто заплащане или условията в друга държава могат да ги накарат да напуснат.

Затова според нея предизвикателството не е само да се улесни привличането на чуждестранни служители, а и да се създадат условия те да останат на българския пазар на труда.

„Трябва да започнем да мислим за управлението, за контрола, за това как да привлечем и да задържим тези хора на нашия пазар. Защото те един път обучени, започват да говорят езика и е много неприятно да бъдат загубени„, категорична бе тя.

Целия разговор гледайте във видеото!

Article source: https://money.bg/guests/kam-biznesa-ako-iskate-sluzhitel-ot-treta-darzhava-predvidete-si-pone-6-mesetsa.html