Строителството като сектор трябва да може да прави повече и по-добре с по-малко хора. Това подчертава в свой анализ за „Климатека“ директорът на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект д-р Драгомир Цанев.
„Строителството създава над 4% от брутната добавена стойност в България, но от работата на сектора всъщност зависи много повече: качеството и безопасността на жилищата, енергийното им потребление, ограничаването на енергийната бедност и рисковете от непредсказуемите енергийни пазари, достъпността и естетиката на градската среда“, подчертава експертът.
Анализ: Строителството в Европа изостава от общия икономически растеж
Прогнозите сочат, че производство в ЕС ще нарасне едва с 0,5% през 2026 г.
Така всъщност от бранша зависи реалното извършване на енергийния преход, но в същото време „България продължава да разчита на кратки програми, които създават временна заетост, но не и постоянен пазар“ и това е на цената на кръговрат на разпадане на изградени екипи и създаването на нови почти от нулата.
Д-р Цанев цитира данни от Националната пътна карта за повишаване на уменията в строителството, разработена в рамките на европейската инициатива BUILD UP Skills, според които в сектора към 2022-а заетите са били 198 200, а прогнозната потребност през 2030-а ще достигне близо 250 000 души.
„Това предполага квалификация или преквалификация на не по-малко от 52 000 души. Подобно увеличение трудно може да бъде постигнато: приемът в професионалните гимназии намалява, работната сила застарява, а немалка част от подготвените млади хора напускат сектора или страната“, пише той.
Проблемът е общоевропейски, като „дупката“ в енергийния сектор е в размер на близо 4 милиона работещи, а в строителството са цели 11 милиона.
„Кофас“: Строителството остава двигател на бизнеса в България
Допълнителен натиск върху индустрията оказва и нарастващият китайски внос
Затова и на дневен ред идват похвати като предварително фабрично производство, информационно моделиране и автоматизация. Това на свой ред увеличава необходимостта от квалификация на кадрите.
„Промяната на учебните планове решава само половината от проблема, тъй като повечето хора, които трябва да реализират прехода до 2050 г., вече работят. Те няма да се върнат за години в училище или университет, но ще трябва постоянно да усвояват нови технологии чрез кратки обучения при производители, на строителния обект или в цифрова среда“, отбелязва директорът на ЕнЕфект.
Български автономни роботи навлизат в строителството
Към продукцията на Framored Robotics има голям интерес в отбранителния сектор
Затова и според него цифровият квалификационен паспорт трябва да се превърне не само в инструмент за доказване на уменията на даден екип пред работодател и възложител, но в условие за извършването на определени дейности – особено когато става дума за обществени поръчки и публично финансиране.
„В противен случай обучението ще остане разход за добросъвестните фирми, вместо да се превърне в конкурентно предимство“, категоричен е д-р Драгомир Цанев.
Според него е важно да се промени цялостната представа за сектора като тежка физическа работа „с вар и кирпич“: „Съвременното строителство използва цифрови модели, лазерно сканиране, дронове, автоматизирани машини и виртуална реалност, а този образ на технологична индустрия може да го отвори към повече млади хора, жени и специалисти от други области“.
Article source: https://money.bg/economics/nad-50-000-dushi-nedostig-v-stroitelstvoto-kak-shte-napravim-energiyniya-prehod.html
Discussion
No comments yet.