Индия разширява военния си износ към бившите съветски републики, утвърждавайки се като неочакван алтернативен доставчик на оръжие в регион, традиционно доминиран от Москва и с растящо влияние на Пекин, пише Defense News.
Ню Делхи договори продажбата на своите зенитно-ракетни комплекси с малък обсег Akash на Таджикистан и Туркменистан. Сделките идват след мащабния пробив на индийската военна индустрия в Южен Кавказ, където азиатската държава вече покрива ключова част от отбранителните нужди на Армения.
Пробив на фона на войната в Украйна
Официалното потвърждение за доставките на системата Akash за Таджикистан и Туркменистан дойде от индийския държавен секретар по отбраната Раджеш Кумар Сингх пред информационната агенция Asian News International (ANI).
Стойността на договорите не се съобщава публично, но споразуменията бележат важна крачка за индийския експорт в Централна Азия.
Как бивша съветска република стана най-големият вносител на индийско оръжие, излизайки от „орбитата“ на Русия
Това отразява стратегическите усилия на двете страни за промяна на регионалните съюзи
Държавите в региона активно търсят диверсификация на военните си арсенали заради войната в Украйна. Конфликтът ограничи значително капацитета на Русия за износ, тъй като Москва е принудена да пренасочва ресурсите си към вътрешните нужди на собствената си армия.
Освен че предлага по-изгодни цени, индийското оборудване се възприема като политически независима опция, която позволява балансиране и на засилващото се китайско присъствие.
Изпитано в бой
Зенитно-ракетният комплекс Akash може да поразява едновременно множество въздушни цели на разстояние до 25 км, като разполага и със защита срещу електронно заглушаване.
Сингх определя системата като доказателство за зрелостта на индийското ракетостроене, ефективно при справянето с високоскоростни цели. Доверието на купувачите се повиши допълнително, след като комплексът бе използван в реални бойни действия по време на четиридневния конфликт с Пакистан през 2025 г.
Китайската военна индустрия може да е големият печеливш от сблъсъка между Индия и Пакистан
Над Кашмир нейните бойни самолети за първи път се срещнаха в бой със западните си аналози
Пионер в придобиването на индийско въоръжение в постсъветското пространство обаче е Армения. След поражението във войната в Нагорни Карабах през 2020 г., което разкри рисковете от пълната зависимост от Москва, Ереван преориентира изцяло отбранителните си доставки.
По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), цитирани от Ройтерс, между 2022 г. и 2024 г. Индия е осигурила около 43% от арменския оръжеен внос. Общата стойност на военните договори между двете страни от 2020 г. насам се оценява на близо 3 млрд. долара.
Списъкът с покупки включва ракетни системи за залпов огън Pinaka, радари за локализиране на артилерия Swathi, гаубици ATAGS, противотанкови ракети и оборудване за борба с дронове.
Амбиции за глобален експорт
Успехът на Ню Делхи в бившето съветско пространство показва значително надграждане във възможностите на отбранителната индустрия. Страната, която десетилетия наред зависеше от лицензно производство на съветски изтребители МиГ-21 и танкове Т-72, днес разработва и продава собствени платформи.
През последната финансова година военният износ на Индия нарасна с 62% до 4,1 млрд. долара, като днес страната изнася ракети, бронирани машини, дронове и боеприпаси за над 80 държави.
Азербайджан и Армения уж загърбиха конфликта… но военните им разходи растат
Двете страни са с едни от най-големите харчове за отбрана като процент от БВП
Сред най-търсените стратегически продукти е и свръхзвуковата крилата ракета BrahMos – разработена съвместно с Русия, която намери клиенти във Филипините и Виетнам.
Въпреки сериозния скок анализаторите отбелязват, че Индия все още е далеч от мащабите на утвърдени доставчици като САЩ, Франция или самата Русия, тъй като значителна част от експорта ѝ остава ограничена до компоненти и подсистеми.
Article source: https://money.bg/techno/konkurent-na-rusiya-i-kitay-indiya-vaorazhava-armiite-na-bivshi-savetski-republiki.html


Discussion
No comments yet.