Русия може да се изправи пред тежка финансова криза през 2027 година, а правителството да потърси средства за войната директно от спестяванията на гражданите. Такава прогноза прави Виталий Шапран, бивш член на Съвета на Националната банка на Украйна, в интервю за украинската информационна агенция УНИАН.

Според него страната навлиза в следващата година със сериозни проблеми: растящи военни разходи, недостиг на работна ръка, спад на инвестициите и все по-трудно финансиране на бюджетния дефицит.

Дупката може да надхвърли 10 трилиона рубли

В проекта за бюджета за 2027 г. Русия залага дефицит от 5,5 трилиона рубли. Шапран обаче очаква действителната сума да достигне 10,5 трилиона рубли (€105 милиарда). Разминаването между плановете и реалността вече се вижда в бюджета за 2026-а, смята той. Първоначално Москва предвиждаше дефицит от 3,8 трилиона рубли, но впоследствие очакванията нараснаха до около 7,5 трилиона рубли.

Русия планира да похарчи общо 48,8 трилиона рубли през 2027 г. Официално 44% от сумата е предназначена за отбрана и сигурност. Според Шапран обаче действителният дял на военните и свързаните с тях разходи може да надхвърли половината от бюджета.

Натиск оказва и държавният дълг. За обслужването му са предвидени над 4,5 трилиона рубли, а доходността по руските държавни облигации достига 14-17% годишно. Така все по-голяма част от парите на държавата отива за войната и лихви, вместо за инвестиции в икономиката.

Петролът вече не е универсално решение

Приходите от нефт и газ остават решаващи за руските финанси, но високите цени на суровината не гарантират автоматично повече пари в бюджета, коментира още икономистът. За 2027 г. Москва залага данъчна цена на петрола от 51 долара за барел, спрямо 59 долара в бюджета за 2026 г. Междувременно украинските удари по руски рафинерии ограничават преработката и увеличават разходите на държавата за компенсации към петролните компании.

През септември 2026 г. приходите на федералния бюджет от нефт и газ са достигнали 452 милиарда рубли спрямо 424 милиарда рубли месец по-рано. Въпреки увеличението това остава едно от най-слабите месечни равнища за годината според Шапран.

Той смята, че ако данъчната цена на руския петрол се задържи под 45 долара за барел поне шест месеца, икономиката може да изпадне в тежка криза. Това е прогноза на финансиста, а не сигурен сценарий, но показва колко зависими остават руските публични финанси от енергийния сектор.

Защо Кремъл може да посегне на депозитите?

Москва среща затруднения и при набирането на средства чрез държавни облигации. По думите на Шапран през лятото на 2026 г. финансовото министерство е отменило няколко аукциона заради недостиг на ликвидност.

Същевременно все повече пари излизат от банковата система. Според Шапран наличните пари в обращение са нараснали с около 20% за последните 12 месеца. Той свързва тенденцията с опитите на гражданите и бизнеса да ограничат данъчното си натоварване.

При продължаващ недостиг на средства финансистът вижда банковите депозити на населението като възможен източник на финансиране. По негови оценки общата им стойност е около 60-65 трилиона рубли.

„Мисля, че окончателната точка в руския въпрос ще бъде именно частичното или пълното замразяване на депозитите на руснаците„, казва Шапран пред УНИАН.

При подобен сценарий банките биха могли да насочат повече средства към държавни облигации, а правителството да използва привлечения ресурс за покриване на дефицита и военните разходи.

Засега това е прогноза, а не обявен план на Кремъл. Според Шапран подобен ход би станал по-вероятен, ако приходите от петрол останат ниски за продължителен период и държавата продължи да среща трудности при финансирането си.

Article source: https://money.bg/finance/ikonomist-rusiya-mozhe-da-zamrazi-spestyavaniyata-na-grazhdanite-za-da-finansira-voynata.html