Центровете за данни по света може да потребяват 945 TWh електроенергия годишно до 2030-а, което приблизително се равнява на количеството, което използва Япония към момента. Основният двигател на растежа ще бъде изкуственият интелект (ИИ), чието развитие изисква все повече изчислителна мощност, електроенергия и вода.

Сега центровете за данни отговарят за около 1,5% от световното потребление на електроенергия, но до края на десетилетието делът им може да достигне 3%, показват прогнози на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Това поставя въпроса доколко устойчиво е бързото разрастване на инфраструктурата за ИИ. Освен електроенергията, центровете за данни изискват вода за охлаждане и допринасят за натрупването на електронни отпадъци. Проблемите са разгледани в анализ на икономиста Саня Филипович, публикуван в октомврийския брой на изданието Macroeconomic Analyses and Trends (MAT).

Сървърите за ИИ ще движат растежа

Все по-голяма част от енергията отива не само за обучението на моделите, но и за ежедневната им употреба. След обучението си те могат да генерират милиарди отговори в продължение на години, а дори малкият разход за отделна заявка се натрупва до значително потребление. Според МАЕ електроенергията, използвана от сървърите с хардуерно ускорение, предназначени основно за задачи с ИИ, може да нараства с около 30% годишно.

За конвенционалните сървъри прогнозата е за ръст от 9%. Така сървърите за ИИ може да формират близо половината от увеличението на потреблението на електроенергия от центровете за данни до 2030 г.

През 2024 г. САЩ формират около 45% от световното потребление на електроенергия от центрове за данни, Китай има дял от приблизително 25%, а Европа отговаря за около 15%. Трите региона заедно представляват близо 85% от потреблението.

САЩ водят и по брой съоръжения. Според Stanford AI Index Report 2026 през 2025 г. в страната е имало 5427 центъра за данни. За сравнение, Германия е разполагала с 529, Великобритания с 523, а Китай с 449. Броят им обаче не отразява напълно капацитета, тъй като съоръженията се различават значително по размер и изчислителна мощност.

Откъде идва електроенергията

Съществена е и разликата в източниците на електроенергия. В Китай близо 70% от тока, използван от центровете за данни, се произвежда от въглища. В САЩ над 40% идват от природен газ, около 24% от ВЕИ и приблизително 20% от ядрена енергия.

На този фон, Европейският съюз се опитва да навакса изоставането си. Делът му в световното потребление на електроенергия от центрове за данни е намалял от 25% през 2015 г. до около 15% през 2024 г. Европейската комисия планира да утрои капацитета на тези съоръжения през следващите 5-7 години.

Според документ на Комисията от юни 2026 г. инсталираната мощност на центровете за данни в ЕС трябва да нарасне от около 12 GW през 2025 г. до 28 GW през 2030 г. Европа има предимство заради дела на нисковъглеродните източници в енергийния си микс. По оценки на МАЕ възобновяемата и ядрената енергия заедно могат да осигурят около 85% от допълнителната електроенергия, необходима на европейските центрове за данни до 2030 г.

Ограниченията на електроенергийната мрежа обаче остават сериозен проблем. Според анализа около 20% от планираните проекти за центрове за данни в света може да бъдат забавени заради подобни ограничения.

Article source: https://money.bg/economics/ikonomist-do-2030-a-tsentrovete-za-danni-shte-potrebyavat-tok-kolkoto-tsyalata-ikonomika-na-yaponiya.html