Докато руската икономика се задъхва под тежестта на скъпите кредити, спадащата платежоспособност и масовите загуби в бизнеса, Кремъл форсира военния бюджет до рекордни стойности.
Разходите за войната срещу Украйна до края на 2026 г. ще достигнат близо 17 трлн. рубли (около 200 млрд. долара), съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници, близки до руските власти. Сумата надхвърля с близо 40% първоначалните разчети на правителството, подготвени в края на 2025 г.
Причината за рязката промяна е осъзнаването на Владимир Путин, че дипломатически пробив не предстои, посочва в свой материал Moscow Times. След срещата си с Доналд Тръмп в Анкоридж руският президент първоначално разчиташе, че Белият дом ще окаже натиск върху Украйна да приеме условията на Москва.
Разходите растат, приходите спадат: Русия запълва бюджетната дупка с милиарди от злато, метали и торове
Правителството се стреми да ограничи дефицита до около 2% от БВП
Липсата на напредък обаче накара Кремъл още от януари да нареди ускорено авансово финансиране на военната промишленост с допълнителни близо 60 млрд. долара.
Според Янис Клюге от германския Институт за международна сигурност само през първото полугодие Русия е похарчила за бойни действия 10,687 трлн. рубли, изчерпвайки почти изцяло годишния план. Огромният натиск раздува бюджетния дефицит за 2026 г. до прогнозни над 7 трлн. рубли при заложени едва 3,8 трлн.
В проектобюджета за 2027 г. военното перо вече официално заема 17,1 трлн. рубли -35% от всички държавни харчове, което е рекорд поне от съветската епоха насам.
Изтичането на капитали от Русия по времето на Путин мина 100% от БВП
Близки до властта икономисти призоваха спестяванията да излязат от банките и да се използват за инвестиции
Все повече отрасли минават „на червено“
В същото време цивилният сектор показва все по-дълбоки признаци на изтощение. През първите седем месеца на 2026 г. 11 от общо 79 индустриални направления работят на загуба – четирикратен ръст на годишна база, показват изчисления на „Известия“ по данни на Росстат.
Към въгледобива, пощенските и пътническите превози се присъединиха металургията, автомобилостроенето, дърводобивът и финансовият сектор.
Делът на губещите компании нараства до 33,4%, а нетната печалба на бизнеса се срива с 16% до 13 трлн. рубли. Най-тежко е положението в металургията, където чистият минус възлиза на 269 млрд. рубли, следвана от застрахователните и финансовите услуги със загуби от 247 млрд. рубли.
От Черно море към Азия: Русия търси нов път за зърното си
Москва планира зърнен терминал за до 3 млн. тона в Далечния изток
Скъп ресурс, инфлационен натиск и блокаж на инвестициите
Основните фактори за влошаването са скъпият заемен капитал и общото охлаждане. Въпреки че Централната банка на Русия понижи основния лихвен процент до 14%, цената на корпоративните заеми редовно надхвърля 20%. Високите лихви по депозитите допълнително замразяват потреблението, докато инвестициите в основен капитал спадат с 10% на годишна база.
Ситуацията се усложнява от увеличените разходи за горива, логистика и по-високия ДДС. Експортните предприятия страдат от временното укрепване на рублата с 12%, както и от преките щети по складове, пристанища и рафинерии вследствие на въздушните удари на Украйна.
На този фон руското Министерство на икономическото развитие обещава целева държавна помощ и стимули, но разривът между главоломно растящите военни амбиции на Кремъл и реалните производствени възможности на икономиката става все по-явен.
Article source: https://money.bg/economics/ruskata-ikonomika-buksuva-a-putin-iska-vdigane-na-voennite-razhodi-s-40.html
Discussion
No comments yet.