Европейският съюз е на прага на историческо пренареждане на своите финансови приоритети, което може да сложи край на щедрото финансиране за селското стопанство. Водещи държави членки настояват за драстични съкращения на традиционните аграрни фондове, за да пренасочат стотици милиарди евро към отбранителната индустрия и иновациите – ход, който заплашва да промени из основи живота в селските райони

Инициативата е на лидерите на шест от ключовите нетни донори в европейския бюджет – Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия. В писмо до еврокомисията те категорично заявяват, че няма да подкрепят новия дългосрочен бюджет на съюза, ако не бъде извършена фундаментална реформа, която да увеличи инвестициите във военния сектор за сметка на Общата селскостопанска политика.

В отговор общо 17 други членки на ЕС, сред които – и България, се обявиха за запазване на средствата за земеделие и кохезия. Сблъсъкът ще е сериозен, защото донорите могат да торпилират бюджетната процедура.

Според ирландския евродепутат Катлийн Фунчион, цитирана от Irish Farmers Journal, е „абсолютно нелепо“ да се орязват жизненоважни средства за селските райони в полза на оръжейните компании. Тя предупреждава, че подобни стъпки ще засегнат непропорционално по-бедните региони и призовава националните правителства да защитят кохезионните фондове по време на предстоящите преговори.

Дойде ли му времето?

Гръцкото издание Insider обаче предлага по-различна и прагматична гледна точка, посочвайки, че за сектори като земеделието просто е „дошло времето за плащане на сметката“. Десетилетия наред фермерите получаваха огромни субсидии, чиято негласна цел бе да ги задържат по селата и да предотвратят масовата миграция, пише колумнистът Димитрис Антонополус.

Днес обаче градовете, притиснати от демографската криза, се нуждаят от тази работна ръка. Освен това, градската среда изисква спешни мегаинвестиции – за справяне с жилищната криза, транспорт, здравеопазване и климатични промени.

На този фон, поддържането на скъпа инфраструктура в обезлюдяващи се региони изглежда нелогично.

Според Insider, аргументите за запазване на статуквото в името на „продоволствената сигурност“ са по-скоро успокоителни разкази за пред обществото. Практиката от последните години показва, че международното търговско предлагане на храни е изключително устойчиво дори при войни и кризи.

Очаква се Европа да разчита все повече на внос, за да спести средства за въоръжаване, като търговски споразумения с южноамериканския блок Меркосур и Канада се очертават като новите стълбове на европейската трапеза.

Най-яркият маркер за тази трансформация е промяната във фокуса на индустрията. Анализът на Insider отбелязва, че производителите на селскостопанска техника, изправени пред драстично спадащо търсене, вече пренасочват капацитета си към военнопромишления комплекс.

Както посочва гръцкото издание, всъщност подобно развитие парадоксално може да даде шанс за развитие на традиционно живеещите в капана на бедност и слабо развитие селски райони. Трансформацията в посока отбрана и иновации ще изисква нови производствени локации, но и голяма държавна подкрепа.

Това означава местните и националните власти да станат много по-активни в това да подпомагат инвеститорите с намирането на терени и обучаването на кадри. Иначе казано говорим за ангажимент, който е доста повече от настоящия – но в противен случай ограничаването на агрофондовете наистина ще има тежки икономически последствия.

Article source: https://money.bg/economics/shte-ubie-li-evropa-selskoto-si-stopanstvo-zaradi-otbranata.html