Подобно предизвикателство вече е на главите на бизнесите с Акта за изкуствения интелект (AI Act) на Европейския съюз. Първият по рода си всеобхватен закон за регулирането на тази технология вече е обвързан с конкретни задължения, а малцина си дават реална сметка какви са те.

Есенцията на закона

В своята основа AI Act не цели да забрани технологията, а да гарантира ориентиран към човека и достоверен модел на развитие.

Най-важният стълб в регламента е неговият рисково-базиран подход. Вместо да регулира технологията като цяло, законът класифицира AI системите според заплахата, която представляват за здравето, безопасността и основните права на гражданите:

• Неприемлив риск: Практики, които са директно забранени (напр. социално оценяване или манипулативно поведение).
• Висок риск: Системи в критични сфери като здравеопазване и инфраструктура, които подлежат на строга сертификация.
• Ограничен риск: Системи, за които е важна единствено прозрачността.
• Минимален риск: Повечето масови приложения (напр. спам филтри), които остават нерегулирани.

Целта на Брюксел е ясна: да постави глобален стандарт, подобно на GDPR, който да защити демокрацията и правовата държава от злоупотреби, като същевременно стимулира иновациите. Звучи много хубаво, стига да не си задължена страна по текстовете.

Какво се променя този месец?

Крайният срок за ключови задължения по Глава IV (чл. 50), касаещи прозрачността беше 2 август 2026 година. От тази дата бизнесът трябва задължително да:

1. Разкрива чатботовете: Потребителите трябва да знаят, че говорят с машина.
2. Маркира съдържанието: Всичко, генерирано от ИИ (аудио, видео, изображения), трябва да има машинночетим знак.
3. Етикетира Deepfakes: Всяко съдържание, което „убедително наподобява“ реални хора или обекти, трябва да бъде ясно обозначено като изкуствено.

Нещо, което създаде известно объркване, е отлагането на тежкия режим за високорисковите системи за края на следващата и началото на 2028 г.

Потенциалните проблеми

Ако при GDPR просто липсваше интерес към темата до последния момент, сега потенциалните проблеми се дължат на масовото неразбиране на ролите. Мнозина вярват, че щом ползват чужд софтуер (като ChatGPT), отговорността е на големите доставчици.

Правният анализ на адвокатско дружество „Господинов и Генчев“ обаче показва, че в много случаи просто не е вярно: ако поставите своето лого върху AI продукт, обучите го със свои данни или решавате как да се ползва той в професионалната ви дейност, вие ставате „доставчик“ или „внедрител“ с всички отговорности, които следват от това.

Основните капани са два:

• Липса на идентификация: Повечето фирми не могат да кажат с точност кои AI системи оперират в тяхната структура.
• „Убедителният фалшификат“: Той не изисква намерение за измама. Дори разкрасена от AI продуктова снимка може да бъде сметната за фалшификат, ако създава погрешно впечатление за автентичност у аудиторията.

Глобите за неспазване на тези правила за прозрачност достигат до 15 милиона евро или 3% от годишния световен оборот. Фактът, че България все още не е определила национален регулаторен орган, не е оправдание, тъй като регламентът има директно действие в целия ЕС.

Какво трябва да направите? (План от 6 стъпки)

За да избегнете хаоса, експертите от адвокатското дружество препоръчват:

1. Одит на системите: Опишете всеки AI инструмент, който ползвате.
2. Определяне на ролята: Изяснете дали сте доставчик или внедрител за всяка система.
3. Настройка на интерфейса: Програмирайте чатботовете да се представят веднага.
4. Визуално маркиране: Въведете видими обозначения за генерирано съдържание.
5. Редакционен контрол: Гарантирайте реален човешки преглед за AI текстове, за да избегнете задължителното им маркиране.
6. Договорна защита: Актуализирайте договорите с външни изпълнители.

Има ли смисъл от всичко това?

Докато бизнесът инвестира ресурси в постигането на съответствие, правозащитни организации като Amnesty International предупреждават, че новата правна рамка може да се окаже „куха“.

Според тях опитите за „опростяване“ на правилата (Digital Omnibus) всъщност обслужват интересите на Big Tech корпорациите и представляват отстъпление от дигиталните права.

Основните критики са:

• Отслабване на контрола: Промените позволяват на компаниите сами да преценяват дали системите им са високорискови, без външен надзор.
• „Заварено положение“: Системи, пуснати преди крайните срокове, остават извън обхвата на много задължения за дълъг период.
• Компрометиран GDPR: Новите дефиниции за лични данни могат да позволят на корпорациите да събират повече информация за трениране на AI модели без ясни ограничения.

Правозащитниците предупреждават, че в сегашния си вид законът създава „вратички“ за масово наблюдение и дискриминация.

Така бизнесът е изправен пред парадокс: от една страна, той трябва да плаща високата цена на административното съответствие, а от друга – самата ефективност на тези правила за защитата на потребителите остава под сериозна въпросителна.

Ако трябва да се върнем на аналогията с GDPR, в Брюксел са убедени, че създаването на световен стандарт за защитата на личните данни е огромен успех. В същото време обаче той е засенчен от разходите на бизнеса и влошеното потребителско изживяване, а проблем №1 остава трудното правоприлагане заради слаби и недофинансирани национални регулатори и зле работещи трансгранични режими.

Дали и сега „успехът“ ще е толкова голям? 

Article source: https://money.bg/politics/nov-koshmar-kato-gdpr-vsichko-koeto-tryabva-da-znaete-za-novite-ai-pravila-na-es.html