// you’re reading...

Проба

Ливан: Oт "Швейцария на Близкия изток" до кризата


Бунтове, оставили десетки ранени, галопираща инфлация, липса на горива и лекарства, която може би вече струва човешки животи.
Икономическата катастрофа, която се разрази в Ливан през последните две години, показва как корупцията и лошото управление могат да се окажат по-опустошителни от войната и бе определена от Световната банка като една от най-тежките кризи в света от средата на 19-и век.
Битката сред ливанските политици за властта е в центъра на управленската криза, заяви по-рано европейският топ дипломат Жозеп Борел, призовавайки политиците да загърбят враждите си и да сформират правителство или да се изправят пред риска от пълен финансов крах и санкции.
„Кораб в окото на буря има нужда от капитан, има нужда от екипаж, за да работи системата . . . ако не, корабът потъва“, предупреди Борел.
Призивът му обаче изглежда остана нечут, тъй като избраният за премиер Саад Харири се отказа от опитите да състави правителство след девет месеца на безизходица, оставяйки страната в състояние на свободно падане.
„Ливанският кораб“ тръгна към дъното през последните две години, но от две десетилетия едва се крепи на повърхността.
Преди избухването на гражданската война през 1975 година страната успява да изгради диверсифицирана икономика, включваща туризъм, земеделие, търговия и банково дело. Финансовата й мощ и стабилност през 50-те и 60-те години на миналия век й печели названието „Швейцария на Изтока“, а столицата й Бейрут привлича толкова много туристи, че става известна като „Париж на Близкия изток“.
След края на войната през 1990 година Ливан покрива сметките си с комбинация от постъпления от туризъм, чуждестранна помощ, печалби от финансовия сектор и щедростта на арабските страни от Залива, които го финансират чрез увеличаване на резервите на централната банка.
Един от най-надеждните източници на долари си остават парите, които огромната ливанска диаспора изпраща у дома. Докато в страната живеят около 6 милиона души, то броят на ливанците в чужбина според различни оценки достига 14 милиона, много от които са намерили нова родина в Южна Америка. Тези потоци, продължили дори при финансовата криза от 2008 година, след 2011 година започнаха да пресъхват на фона на разочарованието на ливанците от партийното разделение и потъването в хаос на голяма част от Близкия изток, включително съседна Сирия.
При избухването на кризата през октомври 2019 година ливанската икономика бе изправена пред четири големи предизвикателства. Първо, дългът на обществения сектор достигна такива равнища, че дефолтът бе само въпрос на време. Второ, банковият сектор, който отпускаше като кредити три четвърти от внесените депозити на правителството, на практика се оказа неплатежоспособен. Трето, производствената икономика не бе отчитала растеж цяло десетилетие. И последно, но може би най-важното – страната фактически се оказа без политическо управление. Ливан нямаше президент между 2014 и 2016 година, при сформирането на правителство имаше многобройни и продължителни забавяния, а парламентарните избори през 2018-а се проведоха чак след петгодишно отлагане. През 2019 година натрупаното недоволство на гражданите избухна в масово протестно движение, което на практика продължава и досега.
Ливан зависи от вноса и от години централната банка съдействаше на властите да покриват търговския дефицит, осигурявайки високи лихви по доларовите депозити в търговските банки. Това привличаше местни и чуждестранни клиенти и носеше значителни печалби за банковата система, чиито активи достигнаха 167% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2015 година. За редица анализатори обаче цялата система бе „огромна Понци пирамида на държавно равнище“.
Правителството обяви дефолт по дълга си миналата година за първи път в историята на Ливан и „пирамидата от карти“ се срина.
„Кризата в Ливан на практика е най-вече банков колапс“, обяснява икономистът Туфик Гаспард, бивш съветник в Международния валутен фонд (МВФ).
Валутните резерви на централната банка се свиха от над 30 милиарда долара преди кризата до около 15 милиарда долара през март тази година, а скъпите програми за субсидиране на вноса почти изчерпаха разполагаемите резерви. В края на 2019 година бе въведен фактически капиталов контрол, който блокира достъпа на вложителите до доларовите им депозити и спря паричните преводи. Когато в началото на миналия месец властите направиха известни отстъпки, разрешавайки теглене на до 400 долара месечно и еквивалента на същата сума в местна валута, това не успя да намали натрупаното недоволство.
Освен че Ливан няма пари да плаща сметките си към търговците, ситуацията с осигуряването на храни, горива и лекарства се затрудни неимоверно след взрива на пристанището на Бейрут от 4 август миналата година, който унищожи ключова инфраструктура, особено за вноса на пшеница. Причините за инцидента пък станаха нагледен пример за неефективността и пропуските на властите.
През последните месеци огромните опашки пред бензиностанциите, спиранията на тока и липсата на основни медикаменти са всекидневие за ливанците. Близо половината население вече живее под прага на бедността по оценки на Световната банка, само за храна семействата имат нужда от пет минимални заплати, а тридневният мюсюлмански празник „Айд ал Адха“, очакван от децата със същото нетърпение като Коледа от християнските им връстници, тази година се оказва непосилен лукс за повечето ливанци.
Да се правят прогнози за бъдещето развитие в Ливан е трудно, но експертите се обединяват около три най-вероятни сценария, посочва вашингтонския Институт за Близкия изток, който анализира събитията в региона от 1946 година.
Най-лошият от тях е страната да продължи по пътя на „престъпната небрежност“. Според експертите вероятността за разгръщане на този сценарий е значителна, а безредиците, избухнали след оставката на Харири, накланят везните още повече в тази посока. При този вариант ще продължи вече започналото крайно коварно „автокоригиране“ на дисбалансите в макроикономиката – процес, който в дългосрочен план ще има негативни последици за растежа и социалната структура в страната. Сред тях са тревожно ускоряване на емиграцията на млади и висококвалифицирани хора и фалити на предприятия. Националната валута ще остане и занапред нестабилна, хиперинфлация ще заличава доходите и богатството, а недостигът на храни и лекарства ще ескалира, налагайки необходимостта от все повече хуманитарна помощ. Ситуацията със сигурността ще се влоши и ще премине, в най-добрия случай, в състояние на беззаконие, а в най-лошия – във въоръжен конфликт, подобен на белязалите миналото на страната.
Най-добрият възможен сценарий се опира на постигане на политически консенсус по всеобхватна икономическа програма, на чиято основа да бъде сформирано правителство, ползващо се с доверие, което да разполага с извънредни законодателни правомощия. Такова правителство би започнало програма за стабилизация в краткосрочен план, включваща засилване на ликвидността, овладяване на фиска, официализиране на капиталовия контрол и получаване на спешен мостов кредит по стендбай споразумение с МВФ. Други належащи задачи биха били програма за преструктуриране на дълга, рекапитализиране на банките, опростяване на администрацията и задействане на реформи в „реалната икономика“, които да изведат страната по пътя към възстановяване. За съжаление, според експертите, вероятността за това благоприятно развитие е много ниска и всяка амбициозна програма почти със сигурност ще бъде отхвърлена от политическата класа, макар да е жизненоважна за оцеляването на Ливан.
Най-вероятният сценарий е някъде по средата и предвижда сформиране на „традиционно“ правителство с подкрепата на политическите партии. Промяна в динамиката в региона (например смекчаване на отношенията САЩ-Иран) би могла да позволи компромис на национално равнище, а сериозността на икономическата криза – да мотивира местните играчи да въведат някои тежки мерки. При това развитие правителството ще има ограничено пространство за действие и ще остане заложник на политическата класа и свързаните с нея интереси. То няма да има политическата сила (или желание) да проведе необходимата структурна трансформация и е малко вероятно да се придържа към условията на МВФ. Този „среден“ сценарий може да стабилизира положението в краткосрочен план, но надали ще изведе страната на пътя към истинско възстановяване, посочват експертите на института. Мнозина обаче вярват, че политическият вакуум ще продължи до изборите, планирани за май догодина.
Франция, бившият колониален управник на Ливан, планира голяма международна конференция в помощ на страната за първата годишнина от взрива в Бейрут. Въпреки масовото възмущение от политическите раздори международните донори все още се надяват, че ще успеят да предотвратят превръщането на Ливан във „Венецуела на Средиземноморието“. /БТА-ИКОНОМИКА, снимка: Google Images


Article source: http://www.economynews.bg/ливан-oт-швейцария-на-близкия-изток-до-кризата-news100531.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment