// you’re reading...

Проба

Г-7 обещават изстрелване на дълга

В исторически план срещите на най-големите икономики в света са от съществено значение за постигане на важни споразумения, които биха стимулирали просперитета и растежа. Този път не беше така, пише Даниел Лакайе.

Споразуменията на срещата на Г-7 включваха най-вредните икономически решения, например минимален глобален корпоративен данък. Защо не споразумение за максимални глобални публични разходи?

Налагането на минимален глобален корпоративен данък от 15%, без да се разглеждат всички други данъци, които правителствата налагат преди бизнесът да достигне нетна печалба, е опасно. Защо би имало минимален глобален корпоративен данък, когато субсидиите са различни, някои държави имат различни или никакви ставки на ДДС и безкрайният списък с косвени данъци е напълно различен?

Г-7 „се ангажира да постигне справедливо решение за разпределяне на данъчни права, като държавите получават право да облагат поне 20% от печалбата, надвишаващи 10% марж за най-големите и най-печеливши мултинационални предприятия“.

Цялото това изречение няма смисъл, но отваря вратата за двойно данъчно облагане и санкционира най-конкурентните и печеливши компании, като същевременно не оказва влияние върху конгломерата на динозаврите или бизнесите с нисък марж, които повечето правителства наричат ​​“стратегически сектори“.

Глобалният минимален корпоративен данък също е протекционистична и вредна мярка. Богатите държави ще видят малко отрицателно въздействие от това, тъй като правителствата им вече са заобиколени от големи мултинационални компании, за които субсидиите и данъчните стимули преди нетните приходи са големи и щедри. Според доклада за данъците на PWC за 2020 г. данъците върху печалбата в Северна Америка вече са 18,5%, но по-тревожното е, че общите данъчни вноски, включително труд и други данъци, достигат 40% от приходите. В ЕС и ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия) данъците върху печалбата може да са малко по-малки, отколкото в Северна Америка, но общото данъчно облагане остава над 39% от приходите.

Според някои политици технологичните гиганти са тези, които не плащат данъци и се възползват от ниска ефективна данъчна ставка, като обединяват губещи компании с печелившите. Но технологичните гиганти няма да плащат повече според новото споразумение на Г-7, тъй като тяхната данъчна основа няма да се промени, отчетите им за печалби и загуби ще останат сходни и, което е по-важно, удръжките заради големите инвестиции, които са причина за техните очевидно малки данъчни плащания, няма да се променят.

Глобалната минимална данъчна ставка няма да навреди на членовете на Г-7 или големите технологични гиганти, но ще опустоши малките и динамични държави, които трябва да привлекат капитал и инвестиции и които не могат да си позволят да имат данъчната ставка, каквато имат развитите икономики. Загубата на капитал и инвестиции ще осакати икономиката им и предполагаемата „полза от данъчните приходи“ от покачването на корпоративния данък ще изчезне.

Не само малките и динамични държави ще страдат от тази мярка, но и малките и динамични корпорации, тъй като те ще имат по-малко резерви за инвестиране и растеж в бъдеще, което ги прави по-слаби. Следователно, това е протекционистка и вредна мярка, която е от полза за вече богатите нации и големите мултинационални компании, но непропорционално вреди на малките и развиващи се държави и предприятия.

Самата Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че корпоративните данъци са най-вредни за растежа. „Инвестициите се влияят неблагоприятно от корпоративното данъчно облагане чрез увеличаването потребителските разходи, което свива възможностите за формиране на капитал“.

Проучването на ОИСР също предупреждава, че корпоративните данъчни ставки имат отрицателен ефект върху фирмите, които са в „процес на догонване на производителността на фирмите с най-добри практики“ и заключава, че „намаляването на законоустановените корпоративни данъчни ставки може да доведе до особено големи увеличения на производителността във фирми, които са динамични и печеливши, т.е. такива, които могат да дадат най-голям принос за растежа на БВП.“

Увеличаването на корпоративните данъци няма да намали тежестта на задължнялостта. Бюджетите и финансовото състояние на повечето страни от Г-7 и Г-20 показват, че дефицитите ще продължат д се покачват дори в периоди на растеж и след увеличаване на данъците, тъй като държавните разходи нарастват по-бързо от приходите.

Увеличаването на корпоративните данъци няма да подобри растежа, работните места или производителността, както показват гореспоменатите примери, най-вече в Европейския съюз, нито ще увеличи данъчните приходи, което при всички случаи няма да промени нивата на съществуващия дълг.

Тревожната част от ангажиментите на Г-7 е, че от една страна те постигат единодушно споразумение за увеличаване на данъците в производствените сектори, докато от друга страна постигат друго единодушно съгласие за продължаване на разходите дори за възстановяване „за създаване на висококачествени работни места“. Как ще създадат висококачествени работни места, ако облагат продуктивните сектори и субсидират нископродуктивните? Изглежда, че Г-7 не се занимава с нарастващите структурни дисбаланси, прекомерното тегло на държавните разходи или липсата на успех на големите правителствени програми.

Изключително опасната идея се превръща в основна тенденция: че всички публични разходи са добри и когато плановете за стимули не успяват да постигнат обещаните цели, всичко, което трябва да направите, е да харчите повече. Всичко, което чуваме е: 1) Не беше достатъчно, 2) Този път ще бъде различно, 3) Повторете.

Тъжно е, но ангажиментите на Г-7 изглеждат като рецептата за много дълбока криза в не толкова далечното бъдеще.

Article source: https://money.bg/economics/g-7-obeshtavat-izstrelvane-na-dalga.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment