// you’re reading...

Проба

Европейският банков надзор смята, че банките ще издържат на кризата

Годишният доклад на Европейския банков надзор установява, че кредитните институции в държавите от Еврозоната успешно са поели ударите на кризата и като цяло са запазили устойчивостта си.

Банките от еврозоната посрещнаха кризата с коронавируса (COVID-19) с по-силни капиталови позиции в сравнение с голямата финансова криза. В края на 2019 г. тяхното съвкупно съотношение на базов собствен капитал от първи ред (БСК1) е 14,9%. То остава като цяло стабилно през 2020 г., като в третото тримесечие е на равнище от 15,2%. Това отчасти се дължи на извънредните надзорни, регулаторни и фискални мерки за подпомагане, предприети в отговор на кризата. Освен това на банките временно беше препоръчано да не разпределят дивиденти и да не изкупуват обратно акции до 1 януари 2021 г., а до 30 септември 2021 г. да се отнасят изключително предпазливо към дивидентите, обратното изкупуване на акции и променливите възнаграждения„, се казва в доклада.

Европейския банков надзор предупреждава, че все пак е възможно рисковете за капиталовата адекватност да се проявят в балансите на банките едва по-късно и да бъдат засилени от ефекти на рязък срив в резултат от прекратяването на мерките за подкрепа, въведени през 2020 г., като например мораториуми върху плащанията, схеми за принудителен отпуск, държавни гаранции и други преходни регулаторни мерки.

В доклада се посочва, че благодарение на реформите, въведени с Базел III, банките от еврозоната са започнали 2020-а с по-големи ликвидни буфери в сравнение с началото на голямата финансова криза. През март 2020 г. обаче върху тя се е почуствал тежък натиск от сътресението, предизвикано от COVID-19.

Корпоративните клиенти от секторите, засегнати най-тежко от кризата, са поискали от банковия сектор значителна подкрепа във вид на финансиране, усвоявайки съществуващите си кредитни линии. Наред с това епизоди на голяма волатилност в повечето финансови пазари предизвикали искания за допълнително обезпечение от страна на централни клирингови контрагенти, а фондовете на паричния пазар са били изправени пред безпрецедентни изходящи потоци и се е наложило някои банки с международна дейност да откупят непогасените си търговски ценни книжа.

Ликвидността на банките се е сблъскала с ограничения и откъм страната на предлагането. През март рязко е бил ограничен достъпа до ключови пазари за набавяне на финансиране, поради което банките са имали затруднения да емитират книжа в необезпечения сегмент на пазара независимо от матуритета, а в обезпечения (репо) сегмент са можели да наберат средства само за много къси матуритети. При тези условия офшорните пазари за финансиране в щатски долари са станали особено скъпи, доколкото изобщо са били достъпни, и това допълнително е влошило зависимостта на банките от вътрешните им ликвидни буфери и от допълнителни кредити от ЕЦБ.

Като част от мерките в отговор на кризата с COVID-19 банковият надзор в ЕЦБ разреши на банките да използват своите регулаторни ликвидни буфери и временно да работят под равнището на изискването за коефициент на ликвидно покритие (КЛП). Успоредно с това подчертано стимулиращата позиция на паричната политика, включваща облекчаване на правилата за допустимост на обезпеченията, осигури широк достъп до централнобанково финансиране на банките, попадащи в обхвата на европейския банков надзор. Непогасените кредити, предоставени от Евросистемата, нараснаха от средно 659 млрд. евро през четвъртото тримесечие на 2019 г. до 1605 млрд. евро през третото тримесечие на 2020 г.„, пише в доклада на банковия надзор. В него се обяснява още, че в резултат на силната и координирана реакция на политиките напрежението на пазара постепенно е отслабнало през второто тримесечие на годината. От април 2020 г. нататък условията за финансиране на банките са започнали да се подобряват. За някои банки е станало възможно отново да емитират необезпечени финансови инструменти. Същевременно нарастването на депозитите на клиенти, главно заради буферни спестявания на домакинствата, е осигурило повсеместно допълнителни ликвидни буфери. Като цяло значимите институции са увеличили ликвидните си буфери, както показва средният коефициент на ликвидно покритие от 170,94% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо 145,91% през четвъртото тримесечие на 2019 година. Тук само за сравнение ще споменем, че общото ликвидно покритие на българския банков сектор през третото тримесечие на 2020-а бе 268.7% или близо два пъти по-висок от този на банковия сектор в Еврозоната. Този ликвиден буфер създава устойчивост, но тя си има цена и се изразява в намаляване на рентабилността на банките. Трябва да кажем, че банките в Еврозоната особено системно значимите могат да си позволят сравнително по-нисък коефициент на ликвидно покритие, защото в лицето на ЕЦБ имат кредитор от последна инстанция с почти неограничени възможности. Докато банките в България са лишени от подобен лукс.

В доклада на Европейския банков надзор се посочва, че анализа на уязвимостта на 86 значими институции показва, че като цяло банковият сектор в еврозоната може да устои на сътресението, породено от пандемията. Налице е обаче съществена несигурност до каква степен ще се влоши качеството на активите, след като бъдат вдигнати мораториумите върху плащанията, особено в най-засегнатите сектори на икономиката. Тази несигурност за развитието на качеството на активите намира отражение в различните политики за формиране на провизии, възприети от банките, и си остава въпрос, който тревожи надзора.

В анализа на уязвимостта бяха тествани два свързани с пандемията сценария, които до голяма степен отчитаха въздействието от паричните, надзорните и фискалните мерки за подкрепа в отговор на кризата с COVID-19. При основния сценарий, който според експертите на Евросистемата е най-вероятно да се осъществи, средното съотношение на БСК1 на значимите институции спада от 14,5% на 12,6%. Това е потвърждение, че в момента банките под европейски банков надзор са достатъчно добре капитализирани, за да устоят на краткотрайна дълбока рецесия. Съществуващите капиталови буфери като цяло биха позволили на сектора да издържи и на въздействието на утежнения сценарий, при който се допуска по-дълбока рецесия и по-бавно икономическо възстановяване, с намаляване на средното съотношение на БСК1 на банките от 14,5% на 8,8%. Все пак при този сценарий на някои банки би се наложило да предприемат мерки, за да продължат да изпълняват минималното си капиталово изискване„, констатира надзора.

В доклада се потвърждава, че през 2020-а са се запазили основните рискове пред банковия сектор определени през 2019-а, които ще продължат да са валидни и през 2021-а. Това са устойчивост на бизнес моделите, киберпрестъпност и недостатъци на ИТ системите и подновените предизвикателства пред икономическата и политическата устойчивост, както и пред устойчивостта на дълга в еврозоната. Други установени фактори на риска включват риск за изпълнението, свързан със стратегиите на банките за необслижваните кредити, неправомерно поведение, изпиране на пари и финансиране на терористична дейност, Брекзит и изменението на климата.

Ниската рентабилност на банките в еврозоната и устойчивостта на бизнес моделите им тревожат надзорните органи през последните няколко години, главно поради негъвкавите структури на разходите на много значими институции и поради общите трудности да се генерират достатъчни норми на печалба в условия на продължително ниски лихвени проценти и свръхкапацитет в европейския банков сектор. Икономическият спад, предизвикан от COVID-19, оказа още по-голям натиск върху рентабилността на банките поради увеличението на обезценките и провизиите и така за тях стана още по-неотложно да предприемат мерки по отношение на структурните слабости и да ускорят постигането на пригодност на бизнес моделите за бъдещето.

Все още високото общо равнище на НОК в еврозоната в края на 2019 г. също бе повод за тревога за надзорните органи в началото на 2020 г. При тези условия кризата с COVID-19 засили риска от по-нататъшно натрупване на НОК за в бъдеще в отражение на негативния ефект от пандемията върху платежоспособността на кредитополучателите„, твърдят експертите на Европейския банков надзор.

Article source: https://money.bg/finance/evropeyskiyat-bankov-nadzor-smyata-che-bankite-shte-izdarzhat-na-krizata.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment