// you’re reading...

Проба

Кризата се отлага за 2021 година

Има добри и лоши новини. Забелязал съм, че обикновено хората искат да чуят лошите, за да знаят какво да очакват и да могат да се насладят на добрите. Та, започвам от лошите: криза ще има – рано или късно!

Просто така е устроен икономическият цикъл. И колкото и да я отлагаме, дори и след най-дългия цикъл на икономически бум за водещи икономики, като щатската (11 рекордни години на ръст на БВП), криза ще настъпи. Какъв ще е нейният вид размер и кога ще се случи, предстои да видим.

А сега и добрата новина: според повечето експерти най-вероятно криза няма да видим през настоящата 2020-та година. Но не си отдъхвайте твърде много. Защото икономистите са доказали, че не са особено добри в прогнозите си (след като не успяха да видят връхлитащата криза през 2008-ма година) и второ: една година е твърде кратък хоризонт, за да вземате стратегически инвестиционни или потребителски решения.

Дали обаче отлагането на кризата с една година е наистина добра новина? Отговор на този въпрос дават анализаторите от Pimco, един от най-големите облигационни фондове в света, както и някои водещи експепрти.

Предупреждението на Pimco

Времевата линия за американска рецесия беше изместена напред от един от най-големите облигационни фондове в света в лицето на Pimco. Инвестиционните гурута в гигантския облигационен фонд обаче са на мнение, че синхронизираното облекчаване на паричната политика от глобалните централни банки, през изминалата година, вече използва инструментите на политиците, които са на разположение за борба със следващата рецесия.

Тези предупредителни думи са част от годишната макроикономическа перспектива на управителя на фонда, представена от нейния икономически съветник Йоахим Фелс и неговия главен инвестиционен директор Андрю Болс.

„Когато следващият икономически спад или голям рисков спад на пазара се появи, създателите на политики ще имат още по-малък капацитет за маневриране, като по този начин ще ограничат способността си да се борят с бъдещите рецесионни сили“, написаха те.

Федералният резерв, Европейската централна банка и други еквивалентни институции по света понижиха лихвените проценти или се включиха в покупки на активи през миналата година с цел да ограничат най-лошото глобалното икономическо забавяне след кризата, предизвикано от търговската война между САЩ и Китай. С предстоящото подписване на търговска сделка първа фаза между двете страни много анализатори смятат, че темповете на икономически растеж извън САЩ трябва да започнат да се ускоряват.

Фелс и Болс не критикуват стъпките на създателите на парична политика към отслабване на финансовите условия през миналата година, а по-скоро твърдят, че повишеният риск от рецесия трябва „да призове агресивни и превантивни действия по-рано, за да ги изкорени в зародиш“.

Въпреки че някои се надяват фискалната политика да може да осигури допълнителна огнева мощ, експертите на Pimco твърдят, че политиците често са ограничени в нивото на държавните разходи, които биха могли да разгърнат, и често закъсняват да реагират. Това означава, че централните банки обикновено са „първите респонденти“ срещу влошаващите се икономически условия.

Подобно предупреждение правят и други водещи експерти

Подобно мнение: че централните банки вече до голяма степен изчерпват опциите си за смекчаване на въздействието на глобалните икономически рискове, изразяват и други специалисти. Към края на миналата година, това направи и Кристиан Сервинг, изпълнителният директор на Deutsche Bank.

„Светът е изправен пред извънредна макроикономическа ситуация. Особено притеснен съм от редица финансови и геополитически рискове, възникващи от ситуацията в Хонконг и напрежението в Близкия изток“, каза Севинг по време на банкова конференция в Лондон, цитиран от CNBC.

„Много малко икономисти са на мнение, че по-евтините пари на централните банки ще имат положителен ефект“, каза още експертът.

Наскоро управителят на Френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало заяви, че не подкрепя възобновяването на програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за „количествени улеснения“, защото смята, че точно сега по-нататъшните покупки са излишни, предвид ниските нива на дългосрочните лихви и на срочните премии.

Вилерой де Гало, който е един от водещите политици в ЕЦБ добави, че подкрепя други части от одобрения от ЕЦБ пакет, който включва и намаляване на лихвения процент, като и новата линия на централната банка, търсеща фискални стимули от правителствата в подкрепа на икономическия растеж. Въпреки становището си, Вилерой де Гало отчете несигурността относно световната икономика и намекна, че ако ситуацията се влоши, ще направи преоценка на настоящата си позиция.

Къде е проблемът, свързан с централните банки?

Активите на основните централни банки – Федералния резерв на САЩ (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и централната банка на Япония (BOJ) – възлизат общо на 14.5 трлн. долара през ноември 2019 г., което 3.5 пъти повече от нивото преди кризата от 4 трлн. долара.

Проблемът се дължи отчасти на слабия растеж на големите икономики. Международният валутен фонд (МВФ) наскоро понижи оценката си за растежа на световния БВП през 2019 г. до 3% от 3.5%. Растежът на реалния БВП на САЩ спадна под 2%, а прогнозите за растеж на БВП през 2020 г. за еврозоната и Япония са под 1%.

Проблемът се дължи също и на мандата на централни банки за стабилност на цените. Мандатът на централни банки не е синхронизиран с по-ниската целева инфлация и нарастващите рискове за финансовата стабилност.

„Ние живеем в свят, в който Федералният резерв изпомпва все повече долари в икономиката, като това уж е решението на всичко. Но това не е точно така!“, коментира Чарлз Хю Смит от блога на „Of Two Minds“, цитиран от CNBC.

Припомняме, че на последното си заседание Федералният резерв запази ключовата си лихва без промяна, но подчерта, че ще наблюдава ниската инфлация и перспективите пред световната икономика. Американската централна банка остави лихвата в сегашния диапазон 1.5-1.75%, като тя остава на тези нива след третото намаляване за годината от октомври.

„Настоящата позиция на паричната политика е подходяща за подкрепа на устойчивото разширяване на икономическата активност, силните условия на пазара на труда и инфлацията в близост до целта от 2%“, посочват от Фед.

От централната банка на САЩ подчертаха, че ще продължат да следят данните за икономическите перспективи, включително в глобален мащаб, и приглушения инфлационен натиск.

„За да повишим лихвите, предпочитам да видя инфлация, която е трайна и значителна. Значителен ръст на инфлацията, който също така е траен, преди повишаване на лихвите в отговор на притесненията за инфлацията“, коментира председателят на Федералния резерв Джером Пауъл

„Вярваме, че монетарната ни политика е в добра позиция да служи на американския народ, подкрепяйки по-нататъшен икономически растеж, силен пазар на труда и инфлация близо до целта ни от 2 процента“, добави гуверньорът на Фед.

Пауъл обяви в резюмето на икономическите си прогнози, че през 2020 г. Фед предвижда ръст на БВП с 2%, безработица от 3.5% и основна инфлация от 1.9%.

Инфлацията надига безмилостно глава

Друг сериозен проблем е, че инвеститорите разчитат, че централните банки ще поддържат текущите ниски лихви до безкрай. Но какво ще се случи, ако наблюдаваме слаб икономически растеж в среда на ускоряване на инфлацията? Как ще съумеят централните банки да поддържат своите нулеви, или дори отрицателни в някои региони лихви?

Как ще намерят сили за монетарни стимули, обратно изкупуване на активи от пазара, при толкова големи баланси и в ситуация при която лихвите започнат да усещат естествения натиск на инфлацията?

За тези, които смятат, че инфлацията ще е вечно ниска има лоши новини. Световните цени на храните достигнаха петгодишен максимум, въпреки че инфлационният натиск продължава да остава слаб в големите световни икономики. Индексът на цените на храните на ООН достигна петгодишен връх миналия месец, след като търсенето на биогорива повиши цените на петрола и захарта, като добави повишен инфлационен натиск на фона на увеличаващите се цени на петрола и подобряването на световния икономически растеж.

Глобалните цени на храните нараснаха до най-високото ниво за пет години миналия месец, според индекса на цените FAO на Организацията на обединените нации, което предполага съответно увеличение на потребителската инфлация, в среда на високи нива на петрола и устойчивият ръст на водещи икономики.

Индексът на продоволствените цени, който проследява месечните промени в международните цени на често търгуемите хранителни стоки, скочи с 2.5% през декември до най-високото ниво от 2014 г. насам.

Търсенето на биогорива, което увеличава цените на стоки като палмово масло и захарна тръстика, беше ключов компонент в увеличението през декември, което спомогна за повишаване на общите цени на храните през 2019 г. с 1.8%. Тоест може да се каже, че бъдеща инфлация е заплаха номер едно пред потенциалната стимулираща политика на централните банки по света.

Какво могат да направят инвеститорите в подобна среда на повишени бъдещи рискове?

Pimco препоръчва насочване на инвеститорите към дългосрочните щатски държавни облигации, които според тях все още предоставят потенциал за поскъпване, ако видим по-нататъшно намаляване на лихвите от страна на Фед. Те също се застъпиха за държане на дълги позиции в йени, като сигурно убежище.

И накрая, инвеститорите трябва да останат настрана от рисковите кътчета на пазара на корпоративния дълг. Облигациите, емитирани от силно задлъжнели предприятия, бяха уязвими от внезапен спад в икономическия цикъл и може да се борят да намерят подкрепа от банките, които може да искат да намалят заемите си по време на спад.

„При спекулативното кредитиране в момента около 35% от БВП, стресът в тези сектори би бил повече от достатъчен, за да допринесе за рецесия“, казаха те.

На пазарите 10-годишната доходност на щатските облигации последно е при нива от 1.814%. Това в среда на рекордни стойности за фючърсите на щатските индекси.

Article source: https://money.bg/economics/krizata-se-otlaga-za-2021-godina.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment