// you’re reading...

Проба

Ел-Ериан: Късметът на световната икономика може да свърши

В началото на всяка година, моята естествена склонност е да прегледам икономическите и финансови развития през миналата година, за да помогна на инвеститорите да предвидят какво може да се случи през 2020 г., коментира известният инвеститор Мохамед Ел-Ериан.

Изминалата година завърши със сравнително положителна нота, особено съпоставена със края на 2018 г. Има надежди за ускоряване на глобалния растеж, търговското напрежение намаля, а централните банки потвърдиха, че ще поддържат политиката на свръх ниски лихви и ще продължат да осигуряват достатъчно ликвидност на финансовите пазари.

Финансовата нестабилност е намалена и има разумни очаквания за солидна доходност на инвеститорите в много класове активи, смята още експертът.

Колкото и да е изкушаващо да се спрем на текущите финансови и макроикономически условия, налице са рискове да видим промяна при ключови елементи в перспективите за бъдещето. Съществува любопитен контраст между относителната яснота на очакванията в близък хоризонт и неопределеността и несигурността, които настъпват, когато човек разшири хоризонта си по-нататък – да речем, за следващите пет години.

Много страни са изправени пред структурни несигурности, които биха могли да имат далечни, системни последици за пазарите и световната икономика. Например през следващите пет години Европейският съюз ще се стреми да установи нови работни отношения с Обединеното кралство, като същевременно ще се занимава и с вредните социални и политически ефекти от бавен, недостатъчно приобщаващ растеж.

ЕС ще трябва да преодолее опасностите от продължителен период на отрицателни лихвени проценти, като същевременно ще съкрати икономическото и финансовото си ядро. Докато архитектурата на еврозоната е непълна, ще останат последователни рискове от нестабилност.

Нещо повече, през следващите години Съединените щати, след като значително превъзхождат много други икономики, ще решат дали да продължат да се отделят от останалия свят – процес, който противоречи на историческото им положение в центъра на световната икономика.

Или помислете за процеса на развитие в Китай. В глобалната икономика в която страната действа по-скоро като спирачка на растежа, отколкото на ускорител, Китай може да се изправи срещу риска, че е „прегорял“ в растежа си.

Силното разчитане на краткосрочните стимулиращи мерки е все по-несъвместимо с преследването на необходимите по-дългосрочни реформи, а неговите геополитически амбиции и регионални икономически и финансови ангажименти стават все по-скъпи. Най-важното е, че в следващите пет години Китай и САЩ, двете най-големи световни икономики, ще трябва да извървят все по-тесен път, докато се опитват да защитят собствените си интереси, като избягват пряката конфронтация.

Плавността при най-дългото щатско възстановяване замъглява икономическите, финансовите, институционалните, политическите и/или социалните перспективи за другите страни. Днешните макроикономически и геополитически несигурности ще засилят тези, породени от технологични смущения, изменение на климата и демографските фактори. И ще повдигнат въпроси за функционирането и устойчивостта на световната икономика и пазари.

Тази степен на несигурност е особено забележима в контекста на много десетилетия на глобализация. През последните години стабилността, която идва с широко придържане към основания на правилата международен ред, беше значително отслабена, както и силата на централните банки да потискат финансовата нестабилност и да купуват време за реалната икономика.

Оставени без управление, тези средносрочни структурни тенденции биха поставили основата за по-голяма политическа и социална разпокъсаност и биха повишили спектъра на светската деглобализация. Ако има едно нещо, за което нито световната икономика, нито пазарите са готови, това е продължителен и задълбочаващ се разрив в трансграничните икономически и финансови отношения. При засилване на геополитическото напрежение, то ще прелее от търговията към инвестициите и валутите и ще се засили и ще се разлее към сферата на националната сигурност и геополитиката.

Лошите резултати не са неизбежни (поне все още не), смята Ел-Ериан. Те все още биха могли да бъдат предотвратени чрез устойчиво прилагане на политики за насърчаване на по-силен, по-приобщаващ растеж; възстановяване на истинската финансова стабилност; и въвеждане на по-справедлива, по-надеждна (макар и все още свободна) система за международна търговия, инвестиции и координация на политиката.

Article source: https://money.bg/economics/el-erian-kasmetat-na-svetovnata-ikonomika-mozhe-da-svarshi.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment