България преживява възраждане на вятърната енергия, което обещава да трансформира енергийния сектор на страната и да стимулира зелената икономика. Според последния доклад на SeeNext, страната се стреми да увеличи значително своя капацитет за вятърна енергия, като същевременно се наблюдава общ ръст в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Към края на 2023 г. инсталираните вятърни мощности в България достигнаха 705 MW, което представлява 4,9% от общия инсталиран капацитет в страната. Вятърните паркове генерираха 1584 GWh електроенергия през 2023 г., което е увеличение с 5,9% спрямо предходната година и съставлява 3,9% от брутното годишно производство на електроенергия.
Амбициозни цели за бъдещето
България планира да добави още 249 MW инсталиран капацитет, като се очаква делът на вятърната енергия в производството на електроенергия от ВЕИ да достигне 21,4% до 2025 г. и 29,2% до 2030 г.
Amazon инвестират в перки за €1 милиард в Гърция
Ще бъдат разкрити стотици работни места
България се стреми да въведе първите си офшорни вятърни проекти, с очаквани 500 MW офшорен капацитет, който да бъде въведен в експлоатация до 2030 г.
Ключов фактор за това и цялостния ренесанс на вятърната енергия е новата законодателна рамка, въведена в края на 2023 г. Тя приоритизира специфични зони за развитие на енергийни проекти и опростява административните процедури за изграждане и въвеждане в експлоатация на ВЕИ проекти.
В допълнение, през януари 2024 г. българският парламент прие на първо четене нов законопроект за възобновяемите енергийни източници в морските пространства. Този закон има за цел да отключи потенциала за местно производство и потребление на нисковъглеродна електроенергия и да регулира планирането, изграждането и експлоатацията на офшорни вятърни централи.
Поглед към целия сектор
Докладът на SeeNext показва, че ВЕИ секторът в България е преживял динамичен период между 2021 и 2023 г. Въпреки колебанията, секторът е поддържал 10,7% средногодишен темп на растеж през този период, завършвайки 2023 г. с оперативни приходи от 1,9 милиарда евро.
Най-голямата компания за чиста енергия в Европа ще строи по-малко вятърни и слънчеви инсталации
Норвежката компания Statkraft, преразглежда плановете си за бъдещето
По отношение на рентабилността, секторът е отчел общ спад в нетната печалба през 2023 г., достигайки 226,2 милиона евро, в сравнение с двойно по-високата стойност през 2022 г. Въпреки това, сегментът на експлоатацията, поддръжката и управлението на активи остава най-печеливш с нетен марж на печалбата от 16,7%.
Слънчевата енергия изпревари хидроенергията като водещ производител на електроенергия от ВЕИ през 2023 г., генерирайки 3334 GWh, което представлява годишно увеличение от 64,9%. Вятърните паркове са на трето място с 1584 GWh, отбелязвайки 5,7% ръст.
Предизвикателства и перспективи
Въпреки положителните тенденции, секторът на вятърната енергия в България все още се сблъсква с предизвикателства, включително екологични ограничения и административни пречки. Необходими са допълнителни инвестиции в мрежовата инфраструктура, особено в Североизточна България, където потенциалът за вятърна енергия е най-голям, посочват авторите на доклада.
ЕС добави рекорден брой вятърни мощности през 2023 г. и пак изостава от целта за зелена енергия
От вятърната енергия е произведена 19% от електроенергията в ЕС миналата година
С подкрепата на ЕС и нарастващия интерес от страна на инвеститорите, България е на път да се превърне в значим играч на пазара на вятърна енергия в Югоизточна Европа. Успешното изпълнение на амбициозните планове на страната би могло да доведе до съществена трансформация на енергийния микс и да допринесе значително за постигането на европейските цели за климата, става ясно от доклада.
Article source: https://money.bg/economics/vreme-li-e-za-vyatar-v-platnata-na-balgarskata-vei-industriya.html
Discussion
No comments yet.