Money.bg започва поредица „Бизнес атлас“, посветена на бизнеса в различните български региони. Ще ви разкажем за успешни и иновативни компании, които са избрали да се развиват там, където връзката им с корените е най-силна. България не е само един или два града – всички го знаем, но е добре да си го припомняме.

Личи си, че е Града на липите. Покрай добре поддържаните дървета и зелени площи минава централна пешеходна улица. Пълно е с хора – деца тичат след топката пред училището си, млади в активна възраст са излезли в обедна почивка, пенсионери се радват на ноемврийското слънце, до тях има и майки с бебешки колички.

В далечината се виждат доста новите автобуси и тролеи, а от офиси и магазини сякаш непрестанно някой влиза или излиза. Стара Загора изглежда като един добре подреден български областен град. Не е случайно и че Институтът за пазарна икономика до миналата година оценяваше икономическото развитие с оценка „Много добър“.

Източник: money.bg

Над идилията обаче има облак. Експерти отдавна предупреждават, че икономическият просперитет на региона е изключително силно свързан с енергетиката – а конкретно тук тя винаги е значела две неща: въглища и тецове. Или едно: „Марица-изток“.

Съдбата на комплекса във време на революционна промяна на целия отрасъл не е бъдеща тема, а част от всекидневието на десетки хиляди семейства. Опасението е, че провал на „зеления“ преход може да остави икономиката в руини за много години напред. Не е изненада, че актуалната оценка за икономическото развитие вече е една степен по-надолу – „Добро“.

Напълно възможно обаче остава и регионът да преживее промяна, от която да излезе не само като енергиен, но и като индустриален лидер на България.

Всичко е въпрос на правилните стъпки.

Не ни е виновен Брюксел

Изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора Румяна Грозева отбелязва пред Money.bg, че въглищните региони в преход са цели 96 и от 10 години работят заедно и споделят опит.

„Ако в началото имаше една много силна вълна на съпротива като нещо наложено от страна на ЕК да се затворят всички въглищни мини, всички въглищни централи и така нататък, в крайна сметка започна полека-лека да се признава, че на много места това се е случило и преди Зелената сделка да влезе с пълния си мащаб поради чисто икономически причини“, посочва Грозева.

Източник: money.bg

Румяна Грозева

Тя е категорична, че „Марица-изток“ има потенциала да бъде двигател на регионалната икономика за още десетилетия напред – дори добивът на лигнитни въглища да не е с настоящите си мащаби. Въпрос е на природни, но и човешки ресурси.

По думите ѝ през годините са правени предпроектни проучвания за добив на минерали за торове от горния слой на разкривката, за производство на строителни материали и за козметични продукти на база хумата.

Самото „връщане в някаква нормалност“ на огромни площи ще създаде заетост, а освен това има огромно търсене за производство и асемблиране на елементи за водородните индустрии – а подготвените кадри са налични именно в региона, категорична е още тя.

„Ако трябва оценката за икономическо развитие да продължи да бъде „Много добър“, това означава, че трябва да се възползваме от тези възможности. Трудно ще е да наваксаме пропуснатите години“, признава Грозева.

И дава за пример… Полша, която според някои политици у нас отказва да стане част от енергийния преход. В Катовице големият срив на въгледобива е бил години преди Зелената сделка – по икономически причини. Сега там е центърът на гейминг индустрията на Европа – с приложения на технологиите във всякакви сфери. Това е резултат от конкретна стратегия.

Голямата надежда – водородът

Стара Загора, Карлово и Кюстендил са част от първата т.нар водородна долина у нас. На нея се възлагат големи надежди, като фактор определено са и проучванията, според които в центъра на България е регионът с втория най-добър потенциал в Европа за производство на слънчева енергия.

Чрез водорода става факт „осмислянето на цялата тази възобновяема енергия, която в момента се произвежда“, категорична е Румяна Грозева. Тя отбелязва, че у нас вече има доста големи соларни мощности, но също и вятърни централи – но на моменти те продават на отрицателни цени и се губи немалко от произведеното.

Чрез насочването му към електролизьори за водор имаме съхранение на енергия с последващо икономическо приложение, но също и вторични продукти като „зелен“ амоняк и метан.

Проектът в Стара Загора е с фокус върху тежкия шосеен и железопътен транспорт с изграждане на зарядни станции – регионът е на кръстопът на няколко международни транспортни коридора.

Според разчетите на агенцията, но и на бизнеса, резултатите могат да станат факт в рамките на 5 години. „Бързият растеж не е от полза за никой“, подчертава Грозева.

Нов пример от Полша. Всъщност там местна частна въглищна компания е един от лидерите в създаването на водородна долина: „Тя осъзнава, че вече няма този икономически ефект и, ако иска да бъде водеща в енергийната индустрия, трябва да съчетае установените с новите индустрии“.

Кой инвестира днес в Стара Загора?

По думите ѝ в момента една от големите инвестиции в региона е в сферата на възобновяемата енергия, но също влизат или разширяват дейността си компании в машиностроенето, а в аутомотив сектора вече не говорим само за предприятия, ангажирани с най-нискоквалифицираната работа.

Според нея обаче е време да се говори за т.нар клъстеризация: „Да имаш абсолютно всичко по веригата на производство и доставка, от обучението на кадрите до подизпълнителите за отделните компоненти и асемблирането и създаването на готовия продукт – при което добавената стойност остава в региона, местните данъци и такси се плащат в региона, заплатите остават в региона“.

Източник: money.bg

Има и конкретни запитвания за бъдещата индустриална зона на територията на Летище Стара Загора. Проектът е в ход, но предстои и доста бюрокрация около собствеността на терените. Така зоната ще стане факт след завършването на тази в Еленино, за която има осигурено финансиране.

„При тези 1 млрд., които ще се налеят в Стара Загора, включително за бизнес развитие, е нормално да има интерес от компании. Големият плюс, който Стара Загора успя да извоюва, е финансирането на големи предприятия – защото финансирането по принцип е за микро-, малки и средни. Другите два региона – Перник и Кюстендил, нямат тази опция. Стара Загора успя да защити финансирането на големи предприятия през Териториалния план“, отбелязва Румяна Грозева.

Накъде без регионална, но и национална политика?

Когато дойдат тези инвеститори, има ли кой да работи за тях? „Стара Загора е университетски град и през последните няколко години университетът се отвори към много нови специалности, които са търсени в региона и са насочени към привличането на инвестиции с по-висока добавена стойност. Виждаме, че регионалният бизнес е доволен от кадрите, които може да получи от университетите“, отговаря изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора.

Какво обаче трябва да се случи, за да има повече млади хора, които избират региона за своето житейско и кариерно развитие?

Източник: money.bg

„Като кажем А, трябва да сме написали Б, В, Г, Д и т.н. Преди да кажем „Млади хора, искаме ви да се върнете в Стара Загора!“, трябва да сме много наясно и да сме готови и с бизнеса, и с общината с конкретните предложения, които можем да направим“, отговаря Румяна Грозева.

Тук говорим за спокойствие, за условия за семействата с деца, социален живот, но и заетост. Според нея именно Териториалният план за справедлив преход може да спомогне за отварянето на подходящите работни места.

Това обаче се нуждае и от силна и последователна национална политика – ясната заявка за преструктуриране на регионалната икономика с привличане на инвестиции, създаване на заетост и поемане на обучението и част от заплащането на кадрите е ясен знак и към работещите, и към бизнеса, че Стара Загора е мястото за тях, убедена е Грозева.

Алтернативата? „Когато нон-стоп в един наратив ти се казва „Ние ще предоговорим Зелената сделка“ – хората, които го казват, вече трябва да са наясно, че това са кухи фрази, защото Зелената сделка не е само в Европа. Светът се променя като цяло и тук не става въпрос за друго, става въпрос за начина, по който ще живеят поколенията след нас“, подчертава Румяна Грозева.

Иначе казано, хубавите (ноемврийски и не само) дни за Стара Загора могат да си останат същите, но само ако има енергия и смелост всичко да се промени.

Article source: https://money.bg/economics/strategiya-inovatsii-podkrepa-kak-maritsa-iztok-shte-bade-dvigatel-na-stara-zagora-i-sled-vaglishtata.html