// you’re reading...

Проба

Стратегия, иновации, подкрепа: Как "Марица-изток" ще бъде двигател на Стара Загора и след въглищата

Money.bg започва поредица „Бизнес атлас“, посветена на бизнеса в различните български региони. Ще ви разкажем за успешни и иновативни компании, които са избрали да се развиват там, където връзката им с корените е най-силна. България не е само един или два града – всички го знаем, но е добре да си го припомняме.

Личи си, че е Града на липите. Покрай добре поддържаните дървета и зелени площи минава централна пешеходна улица. Пълно е с хора – деца тичат след топката пред училището си, млади в активна възраст са излезли в обедна почивка, пенсионери се радват на ноемврийското слънце, до тях има и майки с бебешки колички.

В далечината се виждат доста новите автобуси и тролеи, а от офиси и магазини сякаш непрестанно някой влиза или излиза. Стара Загора изглежда като един добре подреден български областен град. Не е случайно и че Институтът за пазарна икономика до миналата година оценяваше икономическото развитие с оценка „Много добър“.

Снимка 690963

Източник: money.bg

Над идилията обаче има облак. Експерти отдавна предупреждават, че икономическият просперитет на региона е изключително силно свързан с енергетиката – а конкретно тук тя винаги е значела две неща: въглища и тецове. Или едно: „Марица-изток“.

Съдбата на комплекса във време на революционна промяна на целия отрасъл не е бъдеща тема, а част от всекидневието на десетки хиляди семейства. Опасението е, че провал на „зеления“ преход може да остави икономиката в руини за много години напред. Не е изненада, че актуалната оценка за икономическото развитие вече е една степен по-надолу – „Добро“.


Държавното дружество Мини Марица-изток работи на огромна загуба - какви са причините

Държавното дружество „Мини Марица-изток“ работи на огромна загуба – какви са причините

Към момента няма забавени заплати и неизплатени задължения към бюджета

Напълно възможно обаче остава и регионът да преживее промяна, от която да излезе не само като енергиен, но и като индустриален лидер на България.

Всичко е въпрос на правилните стъпки.

Не ни е виновен Брюксел

Изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора Румяна Грозева отбелязва пред Money.bg, че въглищните региони в преход са цели 96 и от 10 години работят заедно и споделят опит.

„Ако в началото имаше една много силна вълна на съпротива като нещо наложено от страна на ЕК да се затворят всички въглищни мини, всички въглищни централи и така нататък, в крайна сметка започна полека-лека да се признава, че на много места това се е случило и преди Зелената сделка да влезе с пълния си мащаб поради чисто икономически причини“, посочва Грозева.

Румяна Грозева

Източник: money.bg

Румяна Грозева

Тя е категорична, че „Марица-изток“ има потенциала да бъде двигател на регионалната икономика за още десетилетия напред – дори добивът на лигнитни въглища да не е с настоящите си мащаби. Въпрос е на природни, но и човешки ресурси.


Голяма вълна на съкращения на персонал в ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3

Голяма „вълна“ на съкращения на персонал в ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3″

В електроцентралата ще останат на работа по-малко от 10% от първоначалния персонал

По думите ѝ през годините са правени предпроектни проучвания за добив на минерали за торове от горния слой на разкривката, за производство на строителни материали и за козметични продукти на база хумата.

Самото „връщане в някаква нормалност“ на огромни площи ще създаде заетост, а освен това има огромно търсене за производство и асемблиране на елементи за водородните индустрии – а подготвените кадри са налични именно в региона, категорична е още тя.

„Ако трябва оценката за икономическо развитие да продължи да бъде „Много добър“, това означава, че трябва да се възползваме от тези възможности. Трудно ще е да наваксаме пропуснатите години“, признава Грозева.


ЕК поиска отлагане: 1 млрд. лв. за рекултивация в Мини Марица-изток чак след 2 години

ЕК поиска отлагане: 1 млрд. лв. за рекултивация в „Мини Марица-изток“ чак след 2 години

Решението за отпускането на целеви средства беше гласувано на 25 април

И дава за пример… Полша, която според някои политици у нас отказва да стане част от енергийния преход. В Катовице големият срив на въгледобива е бил години преди Зелената сделка – по икономически причини. Сега там е центърът на гейминг индустрията на Европа – с приложения на технологиите във всякакви сфери. Това е резултат от конкретна стратегия.

Голямата надежда – водородът

Стара Загора, Карлово и Кюстендил са част от първата т.нар водородна долина у нас. На нея се възлагат големи надежди, като фактор определено са и проучванията, според които в центъра на България е регионът с втория най-добър потенциал в Европа за производство на слънчева енергия.

Чрез водорода става факт „осмислянето на цялата тази възобновяема енергия, която в момента се произвежда“, категорична е Румяна Грозева. Тя отбелязва, че у нас вече има доста големи соларни мощности, но също и вятърни централи – но на моменти те продават на отрицателни цени и се губи немалко от произведеното.


Индустриална зона и образование: Как Стара Загора ще преживее раздялата с въглищата

Индустриална зона и образование: Как Стара Загора ще преживее раздялата с въглищата

Целта е да започнат да се появяват нови заводи преди ключовата за региона 2035 г.

Чрез насочването му към електролизьори за водор имаме съхранение на енергия с последващо икономическо приложение, но също и вторични продукти като „зелен“ амоняк и метан.

Проектът в Стара Загора е с фокус върху тежкия шосеен и железопътен транспорт с изграждане на зарядни станции – регионът е на кръстопът на няколко международни транспортни коридора.

Според разчетите на агенцията, но и на бизнеса, резултатите могат да станат факт в рамките на 5 години. „Бързият растеж не е от полза за никой“, подчертава Грозева.

Нов пример от Полша. Всъщност там местна частна въглищна компания е един от лидерите в създаването на водородна долина: „Тя осъзнава, че вече няма този икономически ефект и, ако иска да бъде водеща в енергийната индустрия, трябва да съчетае установените с новите индустрии“.

Кой инвестира днес в Стара Загора?

По думите ѝ в момента една от големите инвестиции в региона е в сферата на възобновяемата енергия, но също влизат или разширяват дейността си компании в машиностроенето, а в аутомотив сектора вече не говорим само за предприятия, ангажирани с най-нискоквалифицираната работа.

Според нея обаче е време да се говори за т.нар клъстеризация: „Да имаш абсолютно всичко по веригата на производство и доставка, от обучението на кадрите до подизпълнителите за отделните компоненти и асемблирането и създаването на готовия продукт – при което добавената стойност остава в региона, местните данъци и такси се плащат в региона, заплатите остават в региона“.

Снимка 690964

Източник: money.bg

Има и конкретни запитвания за бъдещата индустриална зона на територията на Летище Стара Загора. Проектът е в ход, но предстои и доста бюрокрация около собствеността на терените. Така зоната ще стане факт след завършването на тази в Еленино, за която има осигурено финансиране.


Стара Загора ще реализира нови инвестиционни паркове след финансова инжекция от 14 милиона лева

Българският град, който ще изгради нови инвестиционни паркове след финансова инжекция от 14 милиона лева

Бизнес планът обхваща терените на голяма индустриална зона

„При тези 1 млрд., които ще се налеят в Стара Загора, включително за бизнес развитие, е нормално да има интерес от компании. Големият плюс, който Стара Загора успя да извоюва, е финансирането на големи предприятия – защото финансирането по принцип е за микро-, малки и средни. Другите два региона – Перник и Кюстендил, нямат тази опция. Стара Загора успя да защити финансирането на големи предприятия през Териториалния план“, отбелязва Румяна Грозева.

Накъде без регионална, но и национална политика?

Когато дойдат тези инвеститори, има ли кой да работи за тях? „Стара Загора е университетски град и през последните няколко години университетът се отвори към много нови специалности, които са търсени в региона и са насочени към привличането на инвестиции с по-висока добавена стойност. Виждаме, че регионалният бизнес е доволен от кадрите, които може да получи от университетите“, отговаря изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора.

Какво обаче трябва да се случи, за да има повече млади хора, които избират региона за своето житейско и кариерно развитие?

Снимка 690966

Източник: money.bg

„Като кажем А, трябва да сме написали Б, В, Г, Д и т.н. Преди да кажем „Млади хора, искаме ви да се върнете в Стара Загора!“, трябва да сме много наясно и да сме готови и с бизнеса, и с общината с конкретните предложения, които можем да направим“, отговаря Румяна Грозева.

Тук говорим за спокойствие, за условия за семействата с деца, социален живот, но и заетост. Според нея именно Териториалният план за справедлив преход може да спомогне за отварянето на подходящите работни места.

Това обаче се нуждае и от силна и последователна национална политика – ясната заявка за преструктуриране на регионалната икономика с привличане на инвестиции, създаване на заетост и поемане на обучението и част от заплащането на кадрите е ясен знак и към работещите, и към бизнеса, че Стара Загора е мястото за тях, убедена е Грозева.


Боян Рашев, EY denkstatt: ESG се политизира, но зелените очаквания към бизнеса остават

Боян Рашев, EY denkstatt: ESG се политизира, но „зелените“ очаквания към бизнеса остават

Най-голямата консултантска компания в сферата на устойчивото развитие у нас гледа към проекти с корпорации от целия свят

Алтернативата? „Когато нон-стоп в един наратив ти се казва „Ние ще предоговорим Зелената сделка“ – хората, които го казват, вече трябва да са наясно, че това са кухи фрази, защото Зелената сделка не е само в Европа. Светът се променя като цяло и тук не става въпрос за друго, става въпрос за начина, по който ще живеят поколенията след нас“, подчертава Румяна Грозева.

Иначе казано, хубавите (ноемврийски и не само) дни за Стара Загора могат да си останат същите, но само ако има енергия и смелост всичко да се промени.

Article source: https://money.bg/economics/strategiya-inovatsii-podkrepa-kak-maritsa-iztok-shte-bade-dvigatel-na-stara-zagora-i-sled-vaglishtata.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment