// you’re reading...

Проба

Прогнозите на ЕЦБ не вещаят нищо добро

Поредният икономически бюлетин на Европейската централна банка, който разглежда второто тримесечие на 2022-а не значими положителни сигнали за развитието на икономиката в Еврозоната, а от там и в целия Европейски съюз.

Според анализаторите на ЕЦБ икономиката в еврозоната е нараснала с 0,8% през второто тримесечие на 2022 г. главно благодарение на значителните потребителски разходи за услуги, изискващи физически контакт с клиентите, в резултат на отпадането на ограниченията във връзка с пандемията. Тъй като гражданите са пътували повече през лятото, това се е отразило особено благоприятно върху страните с голям туристически сектор. Същевременно бизнесът страда от високите енергийни разходи и продължаващите затруднения в доставките, въпреки че тези трудности постепенно отслабват.

Макар процъфтяващият туризъм да подпомага икономическия растеж през третото тримесечие, Управителният съвет на ЕЦБ очаква икономиката значително да се забави през остатъка на годината. За това се посочват четири основните причини. Първо, високата инфлация намалява разходите и производството в цялата икономика, като тези затруднения се засилват от нарушенията в газовите доставки. Второ, силният подем в търсенето на услуги, който се наблюдаваше с повторното отваряне на икономиката, ще забави инерцията си през близките месеци. Трето, отслабването на търсенето в световен мащаб, както и в контекста на позатегната парична политика в много от големите икономики, и влошаването на условията на търговия ще означават по-малка подкрепа за икономиката в еврозоната. Четвърто, несигурността остава висока и доверието рязко спада.

Базовият сценарий в прогнозата на експертите от ЕЦБ от септември 2022 г. се основава на допусканията, че търсенето на газ ще бъде по-сдържано от високите цени и превантивните мерки за пестене на енергия (след неотдавнашното споразумение в ЕС за съкращаване на търсенето на газ с до 15%) и че няма да има нужда от режим на големи ограничения на газа. Въпреки това се допуска необходимостта от определено съкращаване на производството през зимата в страни, които са силно зависими от вноса на руски природен газ и с риск от недостиг в снабдяването.

Макар затрудненията във веригите на доставки да понамалели напоследък донякъде по-бързо от очакваното, те все още спъват активността и се допуска, че ще бъдат само постепенно преодолени. В средносрочен план при връщане на равновесието на енергийния пазар, с намаляване на несигурността, разрешаване на проблемите при доставките и с повишаване на реалните доходи се очаква растежът да тръгне нагоре въпреки по-неблагоприятните условия за финансиране. Пазарът на труда се очаква да отслабне вследствие на понижаването на икономическата активност, но да остане като цяло доста устойчив.

В обобщение, според прогнозите на експертите от ЕЦБ от септември 2022 г. се очаква средният годишен темп на растеж на реалния БВП да възлезе на 3,1% през 2022 г., видимо да се забави до 0,9% през 2023 г. и да се повиши до 1,9% през 2024 г. В сравнение с юнските прогнози на експертите от ЕЦБ перспективата за растежа на БВП е ревизирана нагоре с 0,3 процентни пункта за 2022 г. вследствие на положителните изненадващи данни през първата половина на годината и коригирана надолу с 1,2 процентни пункта за 2023 г. и с 0,2 процентни пункта за 2024 г. главно поради влиянието на нарушените енергийни доставки, по-високата инфлация и свързания с това спад на доверието.

Когато говори за рисковете пред вече посочената прогноза ЕЦБ изрично заявява: „В условията на забавящи се темпове на световната икономика рисковете за растежа са предимно за понижаването му, особено в краткосрочен план. Както е отразено в по-неблагоприятния сценарий на прогнозата на експертите, при продължителна война в Украйна се запазва значителен риск за растежа, особено ако фирмите и домакинствата се сблъскат с режим на ограничения в енергийните доставки. В такава обстановка доверието може още да се влоши и ограниченията в областта на предлагането отново да се утежнят. Разходите за енергия и храна също биха могли да останат за дълго по-високи от очакваното. По-нататъшно влошаване на перспективите пред глобалната икономика може също да повлияе негативно върху външното търсене от еврозоната“.

С други думи има реална опасност да попаднем в условията, ако не на рецесия, то поне на стагнация. При това в комбинация с висока и инфлация, което означава стагфлация – най- неблагоприятната за икономиката конюнктура.

А защо инфлацията се очаква да остане висока при положение, че ЕЦБ се присъедини, макар и със закъснение, към агресивната лихвена антиинфалционна политика на централните банки?

Инфлацията продължава да се повишава вследствие на допълнителните големи сътресения при доставките, които се отразяват върху потребителските цени с по-бърз темп, отколкото в миналото.

Според макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2022 г. общата инфлация, измерена чрез ХИПЦ, се очаква да остане над 9% през остатъка на тази година в резултат на изключително повишените цени на енергоносителите и на хранителните суровини, както и поради натиска за повишаването ù вследствие на повторното отваряне на икономиката, недостига на доставки и затягането на пазара на труда. Очакваното понижение на инфлацията от средно 8,1% през 2022 г. до 5,5% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г. отразява главно резкия спад на инфлацията при енергията и храните като резултат от негативния базов ефект и допусканото понижение на цените на суровините в съответствие с цените на фючърсите. Инфлацията, измерена чрез ХИПЦ, без цените на енергията и храните, се предвижда да остане на безпрецедентно високи нива до средата на 2023 г., но също се очаква да спада след този период, когато последиците от повторното отваряне на икономиката намалеят и затрудненията с доставките и натискът на енергийните цени върху разходите за производство отслабнат.

През 2024 г. общата инфлация се очаква да остане над целевото равнище на ЕЦБ от 2%. Това се дължи на забавеното въздействие на високите енергийни цени върху неенергийните компоненти на инфлацията, неотдавнашното обезценяване на еврото, стабилните пазари на труда и някои ефекти от компенсирането на инфлацията при заплатите, които се очаква да нарастват с доста над досегашните средни темпове. В сравнение с юнските прогнози на експертите от ЕЦБ общата инфлация беше ревизирана значително нагоре за 2022 г. (с 1,3 процентни пункта) и за 2023 г. (с 2,0 процентни пункта) и леко за 2024 г. (с 0,2 процентни пункта), отразявайки изненадващите последни данни, драматичното повишение в допусканията за цените на едро на газа и електрическата енергия, по-силния растеж на заплатите и неотдавнашното понижение на курса на еврото. Тези ефекти напълно неутрализират натиска за понижаване, оказван от последния спад в цените на хранителните суровини, по-слабите от предварително допусканите затруднения при доставките и по-слабите перспективи за растеж.

И ето какво казва ЕЦБ относно риска за сбъдване на сегашните инфлационни прогнози:

„Рисковете за прогнозата за инфлацията са предимно за повишаването ù. По същия начин, както при растежа, най-големият риск в краткосрочен период е от засилване на нарушенията на енергийните доставки. В средносрочен план инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното поради трайно влошаване на производствения капацитет на икономиката на еврозоната, допълнителни увеличения на цените на енергията и храните, повишение в очакванията за инфлацията над целевото равнище на Управителния съвет или по-голямо от предвижданото нарастване на заплатите. Ако енергийните разходи обаче намаляват или търсенето отслабва в средносрочен план, това би могло да намали натиска върху цените“.

Article source: https://money.bg/economics/prognozite-na-etsb-ne-veshtayat-nishto-dobro.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment