// you’re reading...

Проба

Ще ускори ли войната в Украйна зеления преход?


Енергийната криза, обхванала Европа в резултат на руската инвазия в Украйна, извади отново на преден план нуждата от промяна в начина, по който страните на Стария континент добиват, разпределят и ползват енергия. Или казано с други думи, отново се заговори за нуждата от истински „зелен преход“ в енергетиката.

От времето на Договора от Киото (1997 г.) в Европа много се говори, но по-малко се прави, за изпълнението на заложените от този договор и последвалите го многобройни други актове за намаляване на парниковите газове в атмосферата и постепенно превключване на енергетиката на „зелена“ вълна. Ако това може да прозвучи успокояващо за европейците, в другите части на света се прави още по-малко.

Резултатът го виждаме все по-ясно през последните години, при това в две различни посоки. От една страна промените в климата предизвикват все повече аномалии и катаклизми, непознати доскоро на Стария континент, като летни урагани, типични за западния Атлантик, или горещи вълни, характерни за Северна Африка. 

От друга – страстта към ползването на „евтини“ и на пръв поглед лесно достъпни изкопаеми горива и нежеланието да се работи за по-бърз преход към алтернативни енергийни източници постави Европа в очевадна зависимост от доставчиците на такива горива, в конкретния случай – от един-единствен. Всички се досещат кой е той. А когато изведнъж се оказва, че този доставчик изобщо не е надежден, и дори нещо повече – от години е ползвал продаваната от него енергия като „оръжие“ с мълчаливото съгласие на купувачите, поставилите се доброволно в зависимост държави от Стария континент се оказват изправени до стената с опрян в челото (празен) газопровод.

И тогава изведнъж стотици политици се досетиха, че от началото на 21-и век и те самите, и техните предшественици постоянно говореха за нуждата от зелен преход в енергетиката, т.е. постепенното загърбване на въглища, петрол и газ и замяната им с енергия, добивана от слънце, вятър и други възобновяеми енергийни източници.

Малко държави обаче направиха реални стъпки в тази посока и това лъсна с цялата си „прелест“, след като „Газпром“ врътна кранчето на газа и заплаши с енергиен колапс половин Европа. Което само иде да покаже в каква огромна зависимост от руските енергийни доставки се е поставил Старият континент през последните десетилетия поради лакомия, късогледа политика и увереност, че властелинът на Кремъл едва ли ще предприеме стъпки, с които сам да прекрати доставките. Въпреки че той вече го е правил, макар и по-скоро тестово, през зимите на 2009 г. и 2012 г.

Инвазията в Украйна, според мнозина – неочаквана, според други – планирана и подготвяна отдавна (което е и далеч по-вярно), е напът да извади Европа от енергийната летаргия. И този път континентът по-скоро няма избор и ще му се наложи по-сериозно да погледне към декарбонизацията на икономиката си и изпълняване на заложените от европейските институции цели за намаляване на парниковите газове до средата на века.

А това ще рече – отказ от въглища, свиване на потреблението на петрол и газ и преминаване към възобновяеми енергийни източници. Което пък означава и трансформирането на милиони работни места.

По данни на Международната агенция за енергията (МАЕ) в енергийната промишленост по света работят около 65 милиона души. Малко повече от половината от тях са наети в зеления сектор. Тези работни места включват доставки на енергия от биомаса, нисковъглероден добив на енергия – възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия, изграждане и поддръжка на електропреносни мрежи и инсталации за съхраняване на енергия, производство на електроавтомобили и енергийна ефективност, според дефиницията на МАЕ. 

„Очевидно е, че зелената икономика не е зад ъгъла, тя вече е тук“, казва Джоел Джагър от изследователския Институт за световни ресурси, цитиран от Ройтерс. По думите му тези сектори са се оказали по-устойчиви на въздействието на пандемията в сравнение със секторите на изкопаемите горива, най-вече газ и петрол, които така и не са достигнали нивата на заетост отпреди 2020 г. въпреки рязкото покачване на цените.

Ако светът изпълни поетите към този момент климатични ангажименти, в сектора на зелената енергетика до 2030 г. ще бъдат открити нови 13 милиона работни места, според МАЕ. Ако декарбонизацията се ускори към мечтаните, но засега изглеждащи непостижими, нулеви въглеродни емисии до 2050 г., новите работни места в зеления сектор ще надхвърлят 25 милиона.

Очаквано този растеж би бил най-голям в Азия, макар и работещи в зелената икономика да има по целия свят. Пак по данни на МАЕ в Китай работят около 30 на сто от всички наети в световния енергиен сектор, като това се дължи в най-голяма степен на огромното производство на соларни панели. Производството на вятърни турбини пък осигурява все повече работни места в Северна Европа и САЩ, посочва Орелиен Сосе от Лондонското висше училище по икономика.

Според Джагър развитието е неравномерно, като например Близкият изтоки и Русия все още са здраво свързани с изкопаемите горива и зелената енергетика там едва прохожда. Все повече хора ще бъдат наемани в зеления сектор в развиващите се икономики, където трудът си остава по-малко автоматизиран. Пример е Индия – там в зеления сектор вече работят повече хора, отколкото в сектора на изкопаемите горива.

Работните места и в традиционната, и в зелената енергетика изискват добра квалификация, но и са по-добре платени от по-голямата част от другите сектори на икономиката. По данни на МАЕ заплатите в традиционния сектор все още са по-високи от тези в зеления.

В САЩ, например, работещите в газовата и въглищната индустрии получават съответно с 59 и 50 на сто повече от средното за страната, докато при вятърната и соларната енергетика цифрите са 36 и 28 на сто. Според МАЕ това се дължи на факта, че в първия сектор трудещите се са по-добре организирани и от десетилетия са защитавани от синдикатите си, докато в зеления сектор има много работни места на временен и почасов договор, особено в развиващите се икономики.

Мнозина в енергийния сектор си задават въпроса: Застрашава ли зеленият преход работните маста в традиционната енергетика? Според експерти отговорът е и „да“, и „не“. Много от уменията, необходими за работа на петролна сонда, газово находище или въглищна мина, могат да бъдат прилагани при работа, например, на офшорна вятърна централа или соларен парк в пустинята. Проблемът обаче се състои в това, че новите работни места често ще бъдат откривани не точно там, където се закриват старите. Или казано с други думи, на хората може да се наложи да се местят, иначе рискуват да останат без работа.

Ако трябва да обобщим – зеленият преход е започнал, но все още е в начална фаза. Войната в Украйна може да го ускори, но само ако ресурсите бъдат използвани умно и в необходимата посока. А от осъществяването му ще спечелят икономиките и обществата, които съумеят да го осъществят, докато ще загубят онези, които продължават да се опитват да ползват енергията като „оръжие“./БТА


Article source: http://www.economynews.bg/ще-ускори-ли-войната-в-украйна-зеления-преход-news105367.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment