Представената от министъра на финансите средносрочна прогноза е при т.нар. базов сценарий, или при изпълнение на действащите закони и приетите политики. Екипът на министерството казва на настоящи и бъдещи политици, на бизнеса и всички граждани, че ако нищо не се промени през следващата година – а и през 2024 и 2025 г. – България ще има устойчиви дефицити от над 6% от БВП. Това, съвсем логично и следващо простата аритметика, би довело до нарастване на държавния дълг от очакваните 25% от БВП към края на 2022 г. до 40% от БВП в края на 2025 г. В номинално измерение картината за 2023 г. е ръст на разходите с 9,7 млрд. лева и дефицит от 11,3 млрд. лева /6,8% от БВП/.
Партиите вече са в предизборна кампания и очаквано използват повода за всяване на паника, взаимни обвинения или свръхчувствителна защитна реакция. Вместо съзерцание на предстоящ колапс в парализиращ страх обаче дебатът за публичните финанси трябва да доведе до разумни решения, подкрепящи растежа и намаляващи дефицита.
Права е, разбира се, министър Велкова, когато казва, че текущото ниво на излишъка не е самò по себе си индикатор за състоянието на фиска за цялата година, още по-малко – за следващата. В този смисъл цитирането на отчетения през седмицата излишък към края на август от 1 650 млн. лева изобщо не предсказва какво ще се случи до 31 декември. Данните обаче дават представа какво се случва с изпълнението на приходите и разходите. Виждаме например, че общите приходи растат със 17,2% спрямо същите осем месеца на 2021 г., само данъчните приходи растат с 14,8%, постъпленията от ДДС се увеличават с 21,3% до юли, а от корпоративни данъци – с близо 35%. Тези и други показатели потвърждават относително благоприятната за бюджета картина /поне до момента/ – растеж в икономиката, резултатите на предприятията и потреблението, съчетан с нарастващи цени. Виждат се, впрочем, и ефектите от някои нови данъчни преференции – например слабият ръст в данъка върху доходите е резултат от значителното данъчно облекчение за деца. Заедно с това капиталовите разходи са под ¼ от планираните за годината, което за пореден път поставя въпроса за капацитета на администрацията да управлява инвестиционни проекти; иначе, както всяка година, непохарченото е удобен и лесен буфер за намаляване на дефицита.
Говорейки за „буфери“, важно е да споменем, че стряскащата прогноза на МФ за бюджетното салдо през 2023 г. стъпва на хипотезата за рецесия в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене, както и на рязък спад в инфлацията. Това би означавало относително забавяне на приходите в бюджета, докато разходите – поне без политическа воля – ще продължат да растат с вече планираните високи темпове. Основания за такъв сценарий има – риск от енергиен шок за Европа още има, цените са шокиращи, а ЕЦБ може да предприеме доста по-смели стъпки за покачване на лихвите, което допълнително да влоши състоянието на силно задлъжнелите суверени, бизнеси и домакинства в еврозоната с всички произтичащи последствия за инвестиции, строителство, потребление и т.н. Като начало трябва да отчетем, че това е доста тежък сценарий и предполага много рязко свиване на европейската икономика и незабавен силен ефект върху България, отиващ до дефлация още в края на годината и началото на следващата – може би повторение на 2008-2009 г. Но процесите трябва да се разглеждат заедно и в динамика – така например, ако инфлацията изчезне, това премахва основанията за големи увеличения на заплати, пенсии, социални плащания и т.н.
Същевременно, при разумни вътрешни политики България може да смекчи външния шок и да избегне рязко увеличение на безработицата и спад в потреблението – именно в тази посока трябва да се насочат управленските приоритети непосредствено след изборите. Със сигурност обаче трябва предефиниране на фискалните цели, започвайки с това, че при икономически растеж бюджетът трябва да е балансиран.
Продължава игнорирането на важността на достъпа до безвъзмездно финансиране от ЕС и по-конкретно – допълнителните възможности на Механизма за възстановяване и устойчивост. На макро ниво ефективното харчене на значителен по стойност трансфер – а в следващата година се застъпват два периода по оперативните програми и заедно с тях имаме финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост – може да замести поне частично спад в икономическата активност на частния сектор и донякъде да „изглади“ неизбежния спад при тежка криза в Европа. Но заедно с това трябва отново да припомним, че средствата по националните планове имаха за цел точно да подкрепят бюджетното салдо на страните членки – да могат да си позволят да реализират смислени инвестиционни проекти без това да увеличи дефицитите им в трудния период. България има на разположение средства, равняващи се на около 8% от БВП за една година, или близо 50% от средногодишните капиталови разходи през последните години. Това е значителен ресурс и би следвало да се управлява така, че да намалява бюджетния дефицит – най-малкото, замествайки национални разходи по част от проектите.
Рискът обаче отново е политически. След като през 2021 г. изборният цикъл доведе до забавяне и пропускане на аванса, сега искането за плащане е пратено едва в края на август, при това с един неизпълнен ангажимент. Не е ясно дали и кога ще има плащане, а под риск са и следващите – какво точно ще се отчете януари за периода юли-декември 2022 г., и по-нататък през следващото лято? Доколкото за първия „фиш“ бяха отчетени доста реформи и промени (в основната си част – законодателни, нормативни и стратегически документи), стартирали в предходни управления, сега ще трябва да се върши много работа от изпълнителната власт и народното събрание „от нула“. Това ни поставя в парадоксалната ситуация вместо изпълнението на НПВУ да подобрява средата за растеж, да увеличава инвестициите и същевременно да намалява дефицита, едва ли не да се чудим как да орязваме капиталови разходи, за да компенсираме забавено изпълнение на реформите и неполучени плащания.
Накратко, избягването на мрачната прогноза на МФ изисква активност и действие за използване поне на инструментите, с които разполагаме. Всъщност, това е и посланието, вплетено в публичното представяне на прогнозата – трябва да се мисли за корективни мерки. Министерството, поне по заявени намерения, изглежда ще подготви оценка на бюджетния ефект на различни възможни промени. Това включва както съкращаване на разходи, така и повишаване на данъчни приходи.
За разходите традиционно се прилагат два подхода – „ликвиден“, който е фокусиран в отлагане, или „пренасяне“ на разход занапред, и „структурен“, който намалява устойчиво даден ангажимент. Ситуацията сега обаче няма да се подобри с хитрости и хватки за отлагане на харчове – проблемът така или иначе е за целия период до 2025 година. Но сериозен ликвиден натиск за съкращаване на излишните разходи сега току-виж показал по-сериозен потенциал за дълготрайно преструктуриране и реформа. Отново трябва да припомним за пример /виж тук/ значителния размер социални разходи, които се разпиляват в широкообхватни програми към голям брой получатели, без да решават най-тежките проблеми на бедността и неравенствата.
Добре ще бъде и експертите на МФ да ни представят актуална „сметка“ на популизма, развихрил се още по време на пандемията и продължил в следващите три парламента. Тук говорим както за ангажименти за разходи в нормативни актове – фрапантен пример е механизмът за личната помощ, за който самата Агенция за социално подпомагане отчита спорен социален ефект – така и за разнообразните данъчни преференции и отстъпки. Многократните предупреждения за спорната и дори вредната роля на намалените ставки по ДДС – за ресторанти, барове, вече и за хляб и брашно – трябва да бъдат припомнени с конкретни суми. Същото важи и за 25-те стотинки за горивата, които единствено наляха повече приходи в монополиста.
Тези сметки обаче ще избледнеят пред мащаба, който доби схемата за компенсации на цените на електроенергията за небитовите потребители. Както нееднократно писахме, намеса на пазара и държавна помощ може би са допустими в екстремни условия на шок и резки и непредвидени промени във външната среда. Субсидиите обаче трябва да са ограничени със срок, да са насочени към действително нуждаещите се и да не изолират изцяло получаващите ги от сигналите на пазара. Трябва ли всички бизнеси да получават субсидия или от нея да се изключат компании, които в действителност подобряват резултатите си в тази криза? Трябва ли тя да покрива изцяло разходите над 250 лева на мвтч.? Трябва ли в този вид схемата да действа през 2023 г.? Може ли част от печалбите на производителите на електроенергия да финансират други държавни разходи? В помощ на бъдещите управляващи е редно да кажем, че по предварителни данни и отчитайки средните цени на електроенергията през август само за този месец държавата ще трябва да покрие над 900 млн. лева разход към бизнеса. Ако го умножим по 12 – т.е. запазване на същата схема за цяла година при тези високи цени на енергията – това се превръща в бюджетна задача за 11 милиарда лева!
Две думи и за еврозоната. С такъв дефицит, при това – устойчив за няколко години – целта изглежда недостижима. Ако служебното правителството, т.е. президентът, както и основните политически играчи не искат да водят политика, която да доведе до приемане на еврото в България от началото на 2024 г., редно е да го кажат честно и директно на българските граждани. От своя страна, който твърди, че еврозоната е важен приоритет за бъдещо управление, ще трябва да заяви какви политики за свиване на бюджетния дефицит ще води, за да получи страната положителна оценка за готовност от ЕК и ЕЦБ.
Article source: http://www.economynews.bg/бюджетната-картина-в-предизборна-кампания-news105228.html
Discussion
No comments yet.