// you’re reading...

Проба

Провали ли се капитализмът при съвременната и миналите кризи?

Почти универсалното мнение днес е, че икономическата криза от последните години бележи края на капитализма, пише проф. Лудвиг фон Мизес в колекцията си от есета The Clash of Group Interests, and Other Essays от 1945 г., звучаща като публикувана преди дни. Капитализмът, предполага се, се провали и се доказа като неспособен да разреши икономическите проблеми, затова човечеството няма друг избор, освен да се обърне към плановата икономика и към социализма.

Това не е нова идея. Социалистите винаги са поддържали възгледа, че икономическите кризи са неизбежният резултат от капиталистическото производство и че няма друг начин за избягване на рецесиите от преминаването към социализма. Ако предлагащите тези идеи днес са по-гласовити и събиращи все повече публично внимание, това не е защото настоящата криза е по-дълбока или дълга от предшестващите я, а основно защото сега общественото мнение е по-силно повлияно от социалистическите възгледи в сравнение с изминалите десетилетия.

Първа част

Когато няма икономическа теория, съществува вярването, че който има власт и е готов да я използва може да постигне всичко. В миналото не е стоял въпросът какви са ограниченията за властта на владетелите, а те са се приемали за неограничени.

Създаването на социалните науки и работата на голям брой огромни интелектуалци, сред които Дейвид Хюм и Адам Смит са най-изявените, разбива тази концепция. Те откриват, че пазарните феномени трябва да съгласувани помежду си, защото законите на пазара не могат да се ограничат.


Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Тези мислители също показват, че има феномени в социалните отношения, които властимащите не могат да повлияят и с които трябва да се съобразяват, точно както с физическите закони. Няма по-голямо откритие в историята на човешката мисъл и науката.

Изхождайки от това разбиране за законите на пазара, икономическата теория просто показва какво се случва, когато властта чрез принуда се опита да се намеси в пазарните процеси. Никоя изолирана интервенция не може да постигне целите, които управляващите си поставят, а води до нежелани странични ефекти за тях. Дори и от гледна точка на самите управляващи, да се наместват в пазарните процеси е безсмислено и вредно.

Затова ако някой иска да организира пазарните дейности, той трябва да отхвърли интервенционизма като повърхностен, излишен и вреден.

Противниците на тази позиция никога не успяха да оборят логиката зад нея нито практическите резултати от тази теория. Социалистите се смятат за недосегаеми от критиката, защото марксизмът обяви изследването на ефективността си за ерес; затова и днес те разглеждат социалистическата държава като рай на земята и отказват дебатите за детайлите на своя план.

Интервенционистите обаче избират друг път. Те неаргументирано спорят, че валидността на икономическата теория не е универсална. Срещу логиката издигат морала, срещу теорията – емоционалното суеверие, а срещу аргументите – хипотетичната воля на държавата.


Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Икономическата теория предсказа ефектите от интервенционизма и държавния и общински социализъм точно, още преди да се случат. Но всички предупреждения бяха напразни. През последните петдесет-шестдесет години политиците в европейските страни останаха отявлено антикапиталистически настроени.

Днес, тъй като в действителност се случи точно това, което икономическата теория предвиди, плодовете на антикапиталистическите икономически политики вече се виждат и отвсякъде се чуват гласове: това е залезът на капитализма, капиталистическата система се провали.

Но свободният пазар не може да бъде обвиняван за институциите, които създадени от съвременните икономически политики. Той е против национализма и поставянето под общински контрол на проекти, които вече недвусмислено се показват като катастрофа на публичния сектор и като източник на корупция.


Икономист: Правителството и централните банки подпомагат стагфлацията

Икономист: Правителството и централните банки подпомагат стагфлацията

Ценовият механизъм в икономиката трябва да бъде оставен да работи, смята Майкъл Хофман

Либерализмът е против предоставянето на правомощия на държавата на синдикалните обединения, против помощите за безработица, които я направиха постоянен и универсален феномен, против социалните плащания, които превърнаха получателите им в зависими оплаквачи, против митата и картелите, против ограниченията върху свободата на живот, пътуване или образование, против огромните данъци и инфлация, против въоръжаването, против потискането на малцинствата и войната.

Втора част

Линията на аргументация, с която се обвинява капитализмът за някои от тези феномени, изтъква, че предприемачите и капиталистите вече не са либерали, а са интервенционисти и етатисти. Този факт е правилен, но заключенията, които мнозина се опитват да извлекат, не са.

Те изхождат от погрешната логика, че предприемачите и капиталистите са защитавали специалните си класови интереси чрез либерализма през годините, в които капитализмът е процъфтявал, но днес, когато той залязва, те бранят привилегиите си с интервенционизъм.


Колко далеч сме от Черната смърт: икономически прилики и разлики

Колко далеч сме от Черната смърт: икономически прилики и разлики

Светът е прижвял много по-страшни неща от коронавируса, но икономическите уроци от миналото са валидни и днес

Допускането е, че това е доказателство, че „ограничената икономика“ при интервенционизма е необходимата фаза на капитализма, в която се намираме днес. Но концепцията, че класическата политическа икономия или либерализма са идеологията (в марксисткия смисъл на думата) на буржоата е просто изкривена логическа техника на марксизма.

Ако предприемачите и капиталистите са били либерални мислители около 1800 г. в Англия и интервенционисти, етатисти и социалисти около 1930 г. в Германия, причината е, че те също са се влияели от водещите доктрини на времето си.

Днес великите предприемачи често се определят като „икономически лидери“. Но капиталистическото общество не познава „икономически лидери“. Тук лежи характерната разлика между социалистическите икономики, от една страна, и капиталистическите, от друга – във вторите предприемачите и собствениците на производствените фактори не следват ничие лидерство, освен това на пазара. Обичаят предприемачите да се характеризират като „икономически лидери“ вече дава индикации, че в нашето съвремие те обикновено не постигат тези позиции чрез икономически успех, а с други средства.


Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Тъй като в днешните интервенционистки икономики много начинания зависят от политическите услуги, тези, които се захващат с тях, също трябва да върнат услуги на политиците. Нито едно голямо предприятие през последните години не се е разминало без да отдели значителни суми за транзакции, които изначално са недоходоносни, за политически причини. При това, тук не включваме плащанията за начинания извън бизнесите – изборни дарения, публични кампании и други.

С влиянието на държавата на тяхна страна и подкрепяни от силно интервенционисткото мнение на публиката, лидерите на големите компании днес се чувстват толкова по-силни от акционерите, че вече не смятат, че трябва да взимат техните интереси предвид. В управлението на бизнесите в страните, в които етатизмът днес е най-силен, мениджърите са толкова незаинтересовани от печалбата, колкото и директорите на публичните компании.

Резултатът от това е икономическа руина. Но съвременните теории твърдят, че тези компании са твърде големи, за да се управляват единствено с цел печалба. Концепцията е опотюнистка, когато резултатът от нея е фалита на дружеството, загърбило печалбата си. А тя е такава, тъй като в този момент теорията настоява интервенцията на държавата, която трябва да подкрепи предприятията, които са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират.

Трета част

Вярно е, че социализмът и интервенционизмът досега не са успели напълно да елиминират капитализма. Ако бяха, ние европейците, след векове на просперитет, щяхме да преоткрием масовия глад. Капитализмът все още е достатъчно жив, че да създава нови индустрии и да подобрява производството на вече съществуващите такива.

Целият постигнат и бъдещ икономически прогрес произхожда от капитализма в нашето общество. Но той винаги е бил под заплаха от намесата на държавата.


Питър Шиф: Истинският срив е тук

Питър Шиф: Истинският срив е тук

Действията на централните банки влошават състоянието на икономиката, смята експертът

Кризата, от която днес светът страда, е криза на интервенционизма и държавния и общински социализъм – накратко, това е криза на антикапиталистическите политики. Капиталистическото общество се направлява от пазарните механизми – по този въпрос няма различни мнения.

Пазарните цени са пресечната точка на търсенето и предлагането и определят насоката и обема на производството. Капиталистическата икономика получава смисъл от пазарите. Ако функциите на пазара като регулатор на производството постоянно се изкривяват от икономически политики, чрез които се определят цените, заплатите и лихвените проценти, вместо те да се оставят на пазарите, тогава гарантирано следват кризи.

Article source: https://money.bg/economics/provali-li-se-kapitalizmat-pri-savremennata-i-minalite-krizi.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment