// you’re reading...

Проба

Кредити за над 8 милиарда лева са били отсрочени за близо три месеца у нас

Официалната статистика на БНБ показва, че от 9 март 2020-а, когато банките започнаха да прилагат правилата за мораторим (отсрочване) на плащанията по вече отпуснати кредити, до края на юни, са получени 118 584 искания за такива отлагания за общо 9.77 млрд. лева. Одобрение са получили 98 499 искания за общо около 8.12 млрд. лева. От тях 13 156 са одобрените искания на фирми на обща стойност около 6.21 млрд. лева, а 85 343 са одобрените искания на граждани на обща стойност 1.91 млрд. лева. Зад тези сухи числа се крият някои много неприятни тенденции.

На първо място макар одобрените искания за отсрочване – 98 499 броя и общата им сума – 8.12 млрд. лева, да изглеждат големи, на общия фон на отпуснатите заеми, те не са чак толкова много. По последните достъпни данни на БНБ, които са за първото тримесечие, общия брой на предоставените фирмени заеми е 149 155, а общия им размер е 35.18 млрд. лева. Това означава, че отсрочване са получили фирмени заеми, чиято обща сума е 17.65% от тези, които са били предоставени до март. За гражданите, които до края на март 2020 са получили 2 885 273 броя за общо 24.36 млрд. лева, общата сума на кредитите получили отсрочване е 7.84% от предоставените. На общия фон на заключенията за тотален срив в икономиката и доходите на населението такива проценти на използване на възможността за отсрочване с три месеца на плащанията по кредити са странно ниски. Това би трябвало да показва, или, че над 82% от фирмените кредити и над 92% от заемите за граждани не се нуждаят от отлагане на плащанията, което означава, че техните получатели не са пострадали чувствително от кризата, или, че много голяма част от бизнеса и населението не отговарят на изискванията, за да получат право на подобно отлагане. А изискванията са кредитополучателите да докажат намаление на доходите заради коронавируса и да нямат просрочие по кредитите повече от 90 дни. Което на свой ред означава, че много граждани и фирми, или имат доходи, които не са обявили и за които не са платили данъци и сега не могат да докажат техния спад с финансови документи, или са некоректни длъжници. И тази хипотеза може да потърси потвърждение във факта, че банките са отказали 1 910 искания на фирми за отсрочване на плащанията на обща стойност от 1.33 млрд. лева и 18 173 искания на домакинства за общо 323 млн. лева.

Според финансисти има и още едно обяснение за сравнително ниския процент на използване на възможността за отлагане на плащанията по кредити. И то е, че самото отлагане сериозно оскъпява последващото обслужване на заема. Нека припомним, че по условията на мораториума отсрочените суми по дължими лихви и главници не се опрощават. Те се натрупват към общия дължим размер на кредита, който след приключване на мораториума, длъжникът трябва да започне да обслужва редовно. Тази операция, според финансисти, оскъпява цената, която длъжникът трябва да плаща, до степен, която кара много кредитополучатели да прибягват до мораториума само когато всички останали опции са изчерпани.

Анализатори подчертават, че заемите получили мораториум, след приключване на сроковете за отлагане на плащанията по тях, с много голяма доза вероятност ще се включат в групата на проблемните кредити. Според информацията на БНБ в средата на 2020-а общия размер на проблемните кредити или така наречените NPL е 6.02 млрд. лева или около 8.12% от всички предоставени заеми. Ако приспаднем от тях натрупаните провизии за обезценка – 3.54 млрд. лева, съотношението ще е още по-малко – 3.34%, което изглежда напълно приемливо дори на ниво Еврозона. Но ако към тези проблемни кредити от септември нататък се присъединят, да кажем половината от заемите получили отлагане на плащанията, общия им размер – на NPL-ите, ще нарастне до 10 млрд. лева – над 13% от всички заеми, а разходите за провизирането им през тази година нищо чудно да се доближат до 1 млрд. лева.

Article source: https://money.bg/credits/krediti-za-nad-8-miliarda-leva-sa-bili-otsrocheni-za-blizo-tri-mesetsa-u-nas.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment