// you’re reading...

Проба

Тайният план на Европейския съюз за Grexit, който така и не се случи

Свръхсекретният план е създаден през 2012 г., когато Гърция бе на ръба на дифолт. Кодовото му име е „Приемане на Хърватия в Европейския съюз“, за да скрие, че всъщност е подготовка за най-лошия сценарий за една по-южна държава.

Дори и слух, че такъв план съществува, щеше да прати Гърция в още по-голяма криза, да изплаши пазарите и да разклати доверието в самото евро. Подготовката на ЕС е продължила до 13 юли 2015 г., когато съюзът и Гърция се споразумяха за трети спасителен пакет, показва част от текста на новата книга на журналистите Виктория Дендрину и Елени Варвитсиоти „Последният блъф“ („The Last Bluff“), публикуван от Bloomberg.

Малък екип от десет икономисти и адвокати от ЕС се намираха на 15-тия етаж на сградата Charlemagne – икономическата централа на Европейската комисия в Брюксел – и изтупваха от прахта стария план Б в случай, че преговорите се провалят и Гърция обяви дифолт по дълга си. Причините за секретността остават същите като през 2012 г. Но името му трябва да бъде сменено, тъй като Хърватия вече влезе в ЕС. Така докладът от 157 страници бе озаглавен „Албания: Анализ и план за извънредни ситуации и дифолт 2015″. В него обаче се говори за това как да се минимизира икономическата и хуманитарна катастрофа, ако Гърция излезе от ЕС и еврозоната.

Втората му част, Managing Exit, разглеждаше големите разходи по Grexit. Тогава Гърция дължеше €342 милиарда на Европейския фонд за финансова стабилност, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, както и на други правителства и банки. Подготвената таблица показва точната експозиция на всяка държава от еврозоната. В случая на Италия – €63 милиарда, или 4,1% от брутния вътрешен продукт. За Германия – €92,8 милиарда, или 3,4% от БВП – най-голямата сума в абсолютна стойност. Но Словения имаше най-голямата експозиция като съотношение към икономиката – €1,7 милиарда, или 6,7% от БВП.

Основен момент в последствията от правителствен дифолт бе решението на гръцките банки да разчитат напълно на специална процедура за кредитиране, одобрена от ЕЦБ. За да получат тези заеми, банките трябваше да дадат гаранции – основно облигации, гарантирани от Гърция. План Б приема, че когато Гърция обяви дифолт към кредитор към ЕЦБ, би било невъзможно за самата ЕЦБ да приема държавните облигации на страната като гаранция. И банката ще трябва да си поиска заемите, отпуснати на заемите.

Това би било създало лавина от събития, където неликвидните банки моментално ще фалират и ще се сринат. Единственият начин това да бъде избегнато, е да намерят ликвидност другаде. Но като член на еврозоната, гръцките банки нямат същите възможности. Те щяха да останат без ликвидност, защото единственият начин да се сдобият с такава, е чрез самата еврозоната. Която щеше да им отреже и тази възможност. Това означава, че Гърция щеше да има само един начин да осигури средства на банките – нова валута. Което означава, че страната в крайна сметка излиза от еврозоната.

Това нямаше да изиска печатането на нови пари. Практическата част би била готова само за няколко часа, като просто на този етап се изисква технологичните системи да бъдат променени и да обменят еврото в новата валута. Това може да се случи в рамките на часове. Но новата драхма щеше да се обезцени мометално.

Това обаче не е единственият проблем. „Ако Гърция напусне еврозоната, първото нещо, което ще се случи, е, че новата валута няма да има доверие“, казва представител на преговарящите, участвал в дискусиите. „Никой няма да иска да я притежава, защото тя ще загуби стойност срещу еврото – спад, който щеше да подхрани инфлация, а след това да я обезцени още повече, правейки вносът скъп. Това пък щеше да има огромен ефект върху дълга на Гърция, който все още ще е в евро. Най-вероятното моментално обезценяване с 50% срещу еврото моментално ще увеличи съотношението на дълга към размера на икономиката, което към юни 2015 г. бе 180%, двойно до 360%, а скоро и до 500%“, пише в плана.

Големият парадокс е, че единственото сигурно нещо за Grexit бе, че страната ще се нуждае моментално от нов спасителен пакет. Абсурдно е да си създадеш толкова проблеми, за да избегнеш такъв, само да за влезеш в ситуация, в която ще бъде нужен друг. „Това е иронията на цялата ситуация“, казва друг представител. „Както и да го погледнем, трябваше да има помощ. Може би не веднага, защото правителството щеше да каже „не“, но съвсем скоро реалността щеше да ги достигне. Това щеше да е единственият начин да се стабилизира валутата и да се успокои инфлацията“.

Въпреки че електронното преминаваме към нова валута може да стане за часове, физическото конвертиране ще отнеме поне осем или двете месеца. И в рамките на поне две седмици цялата финансова и икономическа активност в страната ще спре до издаването на нови временни банкноти.

Плановете за такива временни банкноти са пълни с технически проблеми. Единият от разглежданите варианти е просто да бъдат продупчени евро банкнотите и да бъдат обявени за „ново евро“. Другият – да бъдат щамповани. И двата обаче биха създали проблеми с банкоматите. Освен непрактично, изпълнението на подобен план би обезценил еврото, ще наруши репутацията на валутата и доверието в нея. Обмислен е и вариантът Гърция да започне да си печата евро сама в своите печатници, като заради това е пратен и екип по сигурността на място.

ЕС смята и някои основни сценарии. В тази ситуация около 20% от населението – или около два милиона души – ще се изправят пред остър недостиг. Това означава, че комисията ще трябва да осигури храна, лекарства и дори дрехи. Имаше и дискусии как болниците да продължат да работят, останали без лекарства. Щеше да се създаде и недостиг на гориво.

Article source: https://money.bg/politics/tayniyat-plan-na-evropeyskiya-sayuz-za-grexit-koyto-taka-i-ne-se-sluchi.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment