// you’re reading...

Проба

Може ли Италия да потопи Европа?

*Джим О’Нийл е бивш председател на борда на Goldman Sachs Asset Management и бивш министър на финансите на Великобритания. Той е председател на Chatham House.

Материалът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.

Въпреки политическите трусове и растящите рискове на световно ниво, еврозоната преживя две години на силен икономически растеж – поне по историческите ѝ разочароващи стандарти – дори и със запътването на Великобритания към напускане на Европейския съюз. Но с появата на популисткото правителство в Италия през тази година, вече не можем спокойно да заключим, че най-лошите дни за еврозоната вече са в миналото.

Италия е първата страна, която изучих, когато навлязох във финансовия свят през 1982, затова имам и специално отношение към нея. Работих за много голяма американска банка тогава и все още си спомням честите транслантически конферентни разговори, на които се обсъждаше нивото на задлъжнялост на Италия. Въпросът, който мъчеше всички, е може ли Рим да обяви дифолт – но това така и не се случи. Вместо това Италия объркано продължи напред – и все още го прави.

Но днес, когато Рим е в тежка битка с Брюксел, нищо чудно мислите за дифолт да се завърнат. Както опитът ми от над 30 години показва, икономическите проблеми на Италия далеч предшестват приемането на еврото. Страната отдавна има ниска продуктивност по европейските стандарти и това се отрази като нисък растеж в десетилетията преди приемането на общата валута. В същото време случайното забързване на ръста отвреме навреме посяваше сеената на различни кризи, които често предизвикваха девалуация на италианската валута, лирата.

Разбира се, има някои, които мечаят за дните, в които лирата можеше да бъде отслабена и това да възстанови растежа. Сега, в общата валута, това не е възможно. Но това, което мечтаещите за дните преди кризаата не взимат предвид, е, че приемането на еврото даде на Италия ниска инфлация и още по-ниски лихви. Нещо повече, има причина да смятаме, че обезценяването на валутата донесе повече щети, отколкото направи добро. Дори и да предлагаше временно повишаване на конкурентоспособността, те се изпречваха на по-тежките структурни реформи, които трябваше да увеличат продуктивността в дългосрочен план.

Има и други, които вярват, че фискалните и парични правила на ЕС заключват Италия в ситуацията на нисък номинален растеж на брутния вътрешен продукт, твърде ниска инфлация и висока задлъжнялост. Но все пак, преди новото правителство да стъпи на власт, циклично коригирания фискален дефицит бе сравнително ограничен спрямо останалата част от еврозоната.


Защо Италия може да бъде епицентърът на следващата финансова криза?

Защо Италия може да бъде епицентърът на следващата финансова криза?

Много от съставките вече са налице

И все пак основните политически партии, които управляваха Италия до тази година, не успяха да постигнат номиналният растеж на икономиката, от който се нуждае страната. Като резултат, италианците избраха неконвенционална коалиция, чиято програма комбинира политиките на популисткото ляво с популисткото дясно. Докато „Лига“ обещава да намалява данъците, „Пет звезди“ настоява за универсален базов доход.

Самата Италия се нуждае от широка структуран реформа, която да подобри продуктивността. Това е единственият начин за постигане на дългосрочен растеж, ако вземем предвид демографската ситуация в страната.

От своя страна, ЕС трябва да направи повече, за да помогне на Италия да извърви стъпките, от които се нуждае. Европейската комисия, Европейската центрлана банка и германското правителство сгрешиха, като настояха за стриктно спазване на Маастрихтските критерии – и основно ограничението за дефицит от 3% от БВП. Въпреки че на някои страни бе позволено в трудни времена да ги нарушават за кратко, Италия почти никога не си е позволявала нещо подобно заради твърде високите нива на дълг. Но както показва опитът на Белгия и Япония, високият правителствен дълг може да бъде намален само чрез устойчив икономически растеж

Ситуацията става още по-сложна, когато припомним, че някои от реформите, които ще осигурят дългосрочен ръст на продуктивността, могат да намалят растежа на икономиката в краткосрочен план. Затова всяко правителство, което е решило да предприема подобен ход, трябва да има възможността за контра-циклични стимули.

Друг проблем засяга паричната политика. Европейската централна банка може да действа по-широкоскроено при преследването на целта от инфлация точно под 2 процента. Това оставя Италия в състояние на ниска инфлация, макар че може да се възползва от повече стимули.

В тази ситуация европейските власти може да не се противят толкова бурно на плановете на сегашното италианско правителство. Ако либералите са притеснени от последствията от избирането на популистко правителство, те трябва да се притесняват много повече за това, което ще последва, ако икономическата ситуация се влоши. На този етап Италия се нуждае от по-силен номинален ръст на икономиката – просто и ясно.

Някои ще кажат, че приемането на Италия в еврозоната е било грешка и че валутният съюз трябва да е по-придирчив относно новите членки. Но германският и френският бизнес общности настояха, че съюз трябва да включва някои от най-конкурентоспособните италиански компании.

В крайна сметка тези с власт в ЕС знаят много добре, че еврозоната няма да оцелее след още една криза, подобна на тази в Гърция. И е тяхна отговорност в следващите месеци да се уверят, че няма да се стигне до такава ситуация.

Article source: https://money.bg/economics/mozhe-li-italiya-da-potopi-evropa.html

Discussion

No comments yet.

Post a comment