България продължава устойчиво да е с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз в номинално изражение, но освен това страни кандидатки я изпреварват както като размер на МРЗ приравнен в евро, така и по покупателната ѝ способност. Това се вижда от актуалните данни за минималните възнаграждения в Европа, разпространени от Евростат.
Ако у нас към юли 2026 г. минималната заплата е 620 евро, ето как стои положението при някои от другите страни от Централна и Източна Европа:
- Румъния – 825 евро
- Унгария – 906 евро
- Латвия – 780 евро
- Словакия – 915 евро
- Хърватия – 1050 евро
- Литва – 1153 евро
„Шампион“ на еврозоната е Люксембург с 2771 евро, следват Ирландия – 2391 евро, Германия – 2343 евро, Нидерландия – 2338 евро. Иначе казано, в богатите държави минималната заплата е над 4 пъти над българската.
Европа на две скорости: Докато швейцарец спестява по €5000 на месец, грък получава три пъти по-ниска заплата
Наемите и ипотеките растат из Стария континент
Сърбия и Северна Македония ни изпреварват
Даже държави извън ЕС – без достъп до голямата част от финансирането и без свободно движение на работната сила, се оказват пред България. В Сърбия минималната заплата е 743 евро, а в Северна Македония – 624 евро.
Още по-значима е разликата, ако погледнем паритета на покупателната способност (PPS) – показател, който показва реалната стойност на дохода спрямо цените в страната. Иначе казано – колко „купува“ заплатата.
Там България е на равнище 993 PPS, докато:
- Северна Македония – 1142 PPS
- Сърбия – 1094 PPS
- Черна гора – 1014 PPS
Тоест македонската минимална заплата „купува“ с около 15% повече, а сръбската – с около 10% повече от българската. Това означава, че дори ако номиналните стойности изглеждат близки, реалният стандарт на живот на работещите на минимална заплата в тези страни е по-висок.
В еврозоната има две държави с още по-ниска покупателна способност от българската – Латвия и Естония (съответно 938 и 935 PPS). Това обаче са държави с по-висок стандарт, в които получаващите минимални възнаграждения са по-малко като дял от всички работещи, както ще стане ясно и по-долу.
Властта променя формулата за минималната заплата, но не сега
Правителството първо замрази минималната заплата на €620, а след часове я „размрази“
Шампиони по работещи на минимална заплата
От данните се вижда, че минималната заплата у нас е 55% от медианните доходи – сходно с Хърватия, Словакия и Унгария. Това би изглеждало като умерено равновесие, ако медианните доходи не бяха толкова ниски.
В страни като Франция, Полша и Португалия минималната заплата достига 67-69% от медианата, но при значително по-високи общи доходи.
Освен това 13% от работещите в България получават под 105% от минималната заплата – най-високият дял в ЕС. В Нидерландия, Испания и Чехия този дял е между 2% и 3%. В Литва са 6%, а в Естония – едва 3,3%.
Минималната заплата в Гърция отново се увеличава и става с 50% по-висока от българската
Това ще доведе до вдигане и на средната заплата в страната
Едно от възможните обяснения защо у нас толкова хора са на минимална заплата е свързано с укриване на доходи, осигуряване на служители при възможно най-ниски осигуровки и така нататък. Освен него обаче е факт, че в някои по-изостанали региони наистина е трудно да си намериш работа, която да не е за заплата около минималната.
Даже и последното да не беше факт и просто масово да не се плащаха осигуровки върху реалния доход, това отново не е добра новина – при заболяване, майчинство, безработица или при пенсиониране след края на активната трудова дейност „икономиите“ удрят изключително тежко по тези, които са ги правили.
Article source: https://money.bg/economics/v-sarbiya-i-s-makedoniya-minimalnata-zaplata-e-po-golyama-ot-balgarskata-i-kupuva-mnogo-poveche.html
Discussion
No comments yet.