Потенциалното придобиване на Shelly Group от Schneider Electric при оценка от около €1,3 милиарда безспорно е една от най-значимите корпоративни новини, които България е виждала през последните години. Напълно естествено, почти целият обществен дебат през последните дни се концентрира върху един въпрос – ще бъде ли отправена официална оферта и каква ще бъде крайната цена за акционерите. Това е логично. Именно цената определя непосредствената печалба за инвеститорите, които са участвали в една от най-успешните истории на Българската фондова борса.

Според нас обаче истинският въпрос е съвсем различен. Ако сделката действително стане факт, какво ще се случи след това? Какво ще стане с капитала, който ще бъде освободен? Дали той ще напусне Българската фондова борса, или ще започне да търси следващата голяма инвестиционна история? Именно този втори въпрос може да се окаже много по-важен за бъдещето на целия български капиталов пазар, отколкото самото придобиване.

Историята на развитите капиталови пазари показва, че големите корпоративни сделки рядко приключват с изплащането на парите към акционерите. Напротив. Именно тогава започва вторият етап – преразпределението на капитала. Инвеститорите получават ликвидност и почти веднага започват да търсят следващата възможност.

Част от средствата неизбежно се насочват към други пазари, към недвижими имоти или към облигации. Но друга част остава именно там, където инвеститорите вече познават компаниите, мениджмънта и средата. Ако местният капиталов пазар предлага достатъчно атрактивни възможности, той често се превръща в естествения получател на този нов капитал.

Точно тук започва и най-интересната част от историята на Shelly…

В продължение на повече от десетилетие Българската фондова борса страдаше от един структурен проблем. Не толкова липсата на качествени компании, колкото липсата на достатъчно големи истории, които да привличат вниманието на международните инвеститори. Имаше стабилни дружества, компании с добри финансови резултати и такива с последователна дивидентна политика. Това, което липсваше, беше пример, че българска публична компания може да се превърне в европейски лидер в своя сектор и да достигне оценка от над един милиард евро.

Shelly промени именно това възприятие. Компанията показа, че дори бизнес, създаден в България, може да изгради глобален бранд, да продава продуктите си в десетки държави и да привлече вниманието на един от най-големите индустриални концерни в света. Самият факт, че Schneider Electric води разговори за евентуално придобиване, вече е признание за качеството на бизнеса. Това не е финансова инвестиция. Това е стратегически интерес към технологии, инженерен капацитет, екосистема и позиции на един от най-бързо растящите пазари – този на интелигентните сгради и Интернет на нещата.

Но ако тази история има продължение, то вероятно няма да бъде написано единствено в офисите на Schneider Electric. То може да бъде написано и на Българската фондова борса.

Една от особеностите на по-малките капиталови пазари е, че всяко голямо движение на капитали оказва непропорционално голямо влияние върху останалите компании. Докато на американския пазар продажбата на компания за няколко милиарда долара се губи сред хиляди други възможности, на БФБ подобно събитие има потенциала да промени инвестиционните потоци за години напред.

Причината е проста – изборът е ограничен. Няма стотици дружества с висока ликвидност и сериозна пазарна капитализация. Когато една голяма история приключи, капиталът започва да търси следващата.

Именно затова потенциалната сделка със Shelly може да се превърне в своеобразен катализатор за целия пазар. Не защото всички инвеститори автоматично ще останат на БФБ, а защото дори сравнително малка част от освободения капитал може да се окаже достатъчна, за да промени оценките на останалите големи публични компании.

Къде ще потече капиталът след Shelly? Потенциалните печеливши от една историческа сделка

Ако приемем, че Schneider Electric действително отправи официална оферта и придобиването бъде реализирано, следващият логичен въпрос е къде ще се насочи капиталът на инвеститорите, които ще бъдат принудително изкупени.

Това не е чисто теоретичен сценарий. Подобни процеси вече многократно са се случвали на развитите капиталови пазари. Всеки път, когато една успешна публична компания бъде придобита, освобождаването на значителен капитал започва да създава вторични ефекти върху останалата част от пазара. Инвеститорите не спират да инвестират. Те просто започват да търсят следващата възможност.

На американския пазар подобен ефект често остава почти незабележим. Причината е очевидна – инвеститорите могат да избират между хиляди публични компании с различен размер, сектор и рисков профил. В България ситуацията е съвсем различна. Големите ликвидни дружества могат да бъдат преброени на пръсти. Именно затова всеки по-сериозен поток от капитал има потенциала да окаже значително по-силно влияние върху оценките, отколкото на един развит пазар.

Тук е важно да направим едно уточнение. Не твърдим, че всички средства ще останат на Българската фондова борса. Част от инвеститорите без съмнение ще насочат капитала си към американски акции, европейски пазари, ETF-и или дори към недвижими имоти. Други просто ще предпочетат да реализират печалбата си и да останат в кеш. Но дори ако сравнително малка част от този капитал остане на БФБ, ефектът може да бъде осезаем именно заради ограничената ликвидност на пазара.

Историята показва, че капиталът рядко обича да стои без работа. Особено когато говорим за инвеститори, които вече са преживели една успешна инвестиционна история. Те не започват от нулата. Разполагат с повече средства, повече опит и често с по-висока склонност да търсят следващата компания с потенциал за дългосрочен растеж. Именно тази група инвеститори може да се превърне в един от най-важните фактори за следващия цикъл на Българската фондова борса.

Въпросът, естествено, е кои компании биха могли да привлекат подобен интерес.

Една от първите, които неизбежно попадат в полезрението, е Доверие Обединен Холдинг. През последните години холдингът постепенно се превърна в една от най-интересните инвестиционни истории на българския пазар благодарение на банковия си бизнес, експозицията към здравеопазването и диверсифицираната структура на активите.

Въпреки това оценката му продължава да бъде сравнително консервативна спрямо стойността на притежаваните активи. Именно подобен тип компании често започват да изглеждат много по-интересни, когато на пазара внезапно се появи нов капитал, който търси подценени възможности.

Сходна е ситуацията и при Първа инвестиционна банка. Последните финансови резултати показаха двуцифрен ръст на нетната печалба, силно увеличение на нетния лихвен доход и устойчиво нарастване на собствения капитал. Общите активи на банката вече надхвърлят 9,6 милиарда евро, а капиталът доближава един милиард евро.

Въпреки подобряването на фундаментите, оценката на банката остава значително по-ниска от тази на много европейски кредитни институции. Именно подобни разминавания между фундамент и пазарна оценка често започват да се затварят, когато инвеститорите активно търсят нови идеи.

Не бива да се подценява и Софарма. Компанията остава една от най-разпознаваемите публични дружества в България, с утвърдени позиции в региона, дивидентна история и стабилни парични потоци. Макар темповете на растеж да не могат да бъдат сравнявани със Shelly, подобни компании често се оказват естествен избор за инвеститори, които след реализиране на голяма печалба започват да търсят по-предвидим риск и стабилни финансови резултати.

Разбира се, не става дума само за конкретни компании. Ако подобна сделка бъде реализирана, тя може да промени начина, по който международните инвеститори възприемат целия български капиталов пазар.

До този момент България рядко присъстваше на картата на големите корпоративни сделки. Потенциално придобиване за над един милиард евро променя именно това възприятие. То показва, че и на БФБ могат да се създават компании със световна конкурентоспособност, способни да привлекат интереса на глобални стратегически инвеститори.

Именно този психологически ефект често се оказва по-важен от самите парични потоци. Инвеститорите започват да си задават нов въпрос. Ако Shelly успя да извърви този път, коя може да бъде следващата компания? В много случаи именно подобни промени в очакванията поставят началото на нов инвестиционен цикъл, защото капиталовите пазари винаги гледат напред. Те купуват не миналото, а следващата история.

Ефектът на прилива: Как една успешна компания може да повдигне целия пазар

Разбира се, подобен сценарий далеч не е гарантиран. Финансовите пазари рядко следват права линия, а капиталът невинаги остава там, откъдето е дошъл. Част от инвеститорите вероятно ще предпочетат да реализират печалбите си и да насочат средствата към международните пазари, където изборът е практически неограничен. Други ще увеличат експозицията си към американски технологични компании, европейски акции или глобални ETF-и.

След няколко години на силни ръстове не е изключено немалка част от капитала да потърси и по-консервативни алтернативи като облигации или недвижими имоти. Именно затова би било погрешно да се очаква, че всеки лев, освободен при евентуална сделка със Shelly, автоматично ще се върне обратно на Българската фондова борса.

Но тук идва особеността на българския пазар. За да се промени осезаемо цената на една акция на БФБ, не са необходими милиарди. Ликвидността остава ограничена, а броят на компаниите, които могат да поемат по-големи инвестиции, е сравнително малък.

Именно това означава, че дори сравнително скромна част от освободения капитал, може да окаже влияние върху оценките на редица дружества. На един голям пазар подобен ефект би останал незабелязан. В България той може да се превърне в катализатор за цял нов инвестиционен цикъл.

Има и още един фактор, който често се подценява – психологическият. През последните години много инвеститори гледаха на Българската фондова борса като на пазар с ограничени възможности за сериозен растеж. Shelly промени именно това възприятие. Компанията доказа, че български бизнес може да се превърне в глобален лидер в своята ниша, да достигне пазарна оценка над един милиард евро и да стане обект на интерес от страна на един от най-големите индустриални концерни в света. Това е сигнал, който надхвърля границите на самата сделка. Той показва, че на БФБ могат да се създават компании със световен потенциал.

Подобни събития често действат като своеобразна реклама за целия пазар. Международните инвеститори започват да обръщат внимание не само на компанията, която е придобита, а и на останалите публични дружества. Анализаторите започват да разглеждат оценки, които години наред са оставали извън полезрението им. Местните инвеститори също започват да търсят следващата история с подобен потенциал. Именно така се променя цялостната динамика на един капиталов пазар – не заради една сделка сама по себе си, а защото тя променя начина, по който участниците възприемат бъдещето.

Това е причината да смятаме, че потенциалното придобиване на Shelly не трябва да се разглежда единствено като корпоративна новина. То може да се превърне в повратна точка за цялата Българска фондова борса. В продължение на години пазарът страдаше от липсата на достатъчно нов капитал, ограничен интерес от чуждестранни инвеститори и сравнително малък брой големи публични компании. Една сделка от подобен мащаб няма да реши автоматично всички тези проблеми. Но може да промени най-важното – очакванията.

А капиталовите пазари винаги се движат първо от очакванията и едва след това от цифрите.

Възможно е след няколко години да се окаже, че най-важното наследство на Shelly не е рекордната оценка, нито евентуалната продажба на Schneider Electric. Истинското наследство може да бъде нещо далеч по-ценно – доказателството, че в България могат да се изграждат компании със световна стойност и че местният капиталов пазар е способен да създава, развива и реализира подобни истории. Именно това привлича нови предприемачи, нови инвеститори и нов капитал.

В този смисъл потенциалната сделка може да се окаже много повече от успешен изход за настоящите акционери на Shelly. Тя може да се превърне в събитието, което даде началото на следващата глава в развитието на Българската фондова борса. Защото понякога най-големите сделки не променят само съдбата на една компания. Те променят начина, по който целият пазар започва да гледа на собственото си бъдеще.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Посочените компании са използвани единствено като примери при анализа на потенциалните пазарни ефекти от евентуална корпоративна сделка.

Article source: https://money.bg/investments/efektat-shelly-kak-edna-sdelka-za-eur1-3-miliarda-mozhe-da-dade-nachalo-na-nova-era-za-balgarskata-fondova-borsa.html