Πpoдължaвaмe с втора част oт aнaлитичните мaтepиaли за скритите зависимости, които управляват световните пазари. Moжeтe дa пpoчeтeтe Чacт І тyĸ.

Глобалната ликвидност вече не зависи само от Федералния резерв

В продължение на повече от десетилетие почти всички погледи бяха насочени към американската централна банка. Всеки инвеститор знаеше, че когато Федералният резерв започне да печата пари, рискът поскъпва, а когато започне да ги изтегля, рискът поевтинява.

Днес картината е далеч по-сложна.

Глобалната ликвидност вече зависи едновременно от Федералния резерв, Европейската централна банка, Bank of Japan, People’s Bank of China и дори Bank of Korea. Освен това все по-голямо значение започват да имат и държавните инвестиционни фондове, пенсионните системи и суверенните фондове от Близкия изток.

Когато Япония променя доходността по своите облигации, това влияе върху глобалните валутни потоци.

Когато Южна Корея повишава лихвите, това влияе върху разходите за финансиране на световната AI индустрия.

Когато Китай стимулира икономиката си, това променя цените на суровините.

Когато САЩ емитират трилиони долари нов държавен дълг, това влияе върху глобалната доходност на облигациите.

Никога досега толкова много центрове на ликвидност не са били толкова взаимосвързани.

Именно това прави настоящия цикъл толкова сложен за анализ. Вече няма един-единствен „диригент“ на световните пазари. Системата се е превърнала в мрежа от взаимно зависими решения, в която промяната на една променлива може да предизвика верижна реакция в съвсем различен сектор.

Рекордните оценки и IPO вълната

Ако има едно правило, което историята на финансовите пазари повтаря без изключение, то е, че големите корекции рядко започват, когато икономиката изглежда слаба. Много по-често те започват, когато очакванията станат прекалено високи. Това е моментът, в който компаниите вече не трябва просто да показват добри резултати.

Те трябва непрекъснато да надминават почти невъзможни очаквания. Именно там се намира следващият голям риск пред световните пазари. Не в печалбите, а в летвата, която инвеститорите вече са поставили пред тези печалби.

В момента Wall Street очаква ръст на печалбите на компаниите от SP 500 от приблизително 22% през второто тримесечие, а за цялата година прогнозите достигат около 24%. Това е повече от три пъти над дългосрочния исторически темп на растеж на корпоративните печалби.

Източник: iStock

Подобни очаквания сами по себе си не означават, че предстои разочарование. Те обаче създават ситуация, в която дори много добри резултати могат да се окажат недостатъчни. Когато пазарът вече е включил в цената почти перфектното развитие на бизнеса, всяко най-малко отклонение започва да се наказва непропорционално силно.

Това вече се вижда ясно през настоящия сезон на отчетите. IBM изгуби около една четвърт от пазарната си капитализация само за един ден не защото бизнесът внезапно се е сринал, а защото ръководството призна, че клиентите временно пренасочват капиталовите си разходи към сървъри, памет и AI инфраструктура. Самата компания не постави под съмнение бъдещето на изкуствения интелект.

Напротив. Просто показа, че в краткосрочен план парите се концентрират в един сегмент за сметка на друг. Това беше достатъчно, за да предизвика най-големия еднодневен спад в историята на IBM. Пазарът не наказа настоящето. Той наказа промяната в очакванията.

Точно тук се крие опасността. Когато оценките достигнат изключително високи нива, пазарът започва да оценява бъдещето много по-агресивно от настоящето. Компаниите вече не се търгуват според това, което печелят днес, а според това, което инвеститорите вярват, че ще печелят след пет, десет или дори петнадесет години.

Подобна логика е напълно оправдана при истински технологични революции, но тя прави акциите изключително чувствителни към всяка промяна в темпа на растеж. Достатъчно е прогнозите да бъдат понижени с няколко процента, за да последва сериозна корекция в оценката.

Това обяснява защо днес най-големият риск не е задължително свързан с компании със слаб бизнес.

Най-големият риск често се намира именно при най-качествените компании. Nvidia, Broadcom, Palantir, Oracle и редица други лидери безспорно печелят от AI революцията. Но когато огромна част от бъдещия успех вече е включена в цената, дори отличните резултати могат да оставят инвеститорите разочаровани.

Историята показва, че най-големите корекции рядко започват от слабите компании. Те започват от онези, за които всички са убедени, че няма как да сгрешат.

Още по-интересен е фактът, че зад високите оценки постепенно започва да се появява нов източник на натиск – предлагането на акции. В продължение на години американският пазар беше подкрепян от рекордни програми за обратно изкупуване на собствени акции.

Корпорациите изтегляха огромни количества акции от пазара, което механично увеличаваше печалбата на акция и намаляваше свободното предлагане. Това беше един от най-мощните двигатели на бичия пазар след финансовата криза. Днес обаче тази картина постепенно започва да се променя.

След дълъг период, в който първичните публични предлагания бяха сравнително ограничени, прозорецът за нови емисии отново се отвори. Колкото по-високи стават оценките, толкова повече частни компании започват да виждат възможност да се финансират на публичния пазар.

Това не е случайност. Всяка голяма вълна от IPO-та в историята се е появявала именно когато инвеститорският апетит е бил най-силен. Предприемачите и фондовете за рисков капитал винаги предпочитат да продават активи тогава, когато могат да получат най-висока цена за тях.

Най-яркият пример през тази година е SpaceX.

Компанията се листна при огромен медиен интерес и една от най-високите оценки в историята на капиталовите пазари. Само няколко седмици по-късно акциите вече се търгуваха под емисионната си цена.

От историческия връх бяха загубени приблизително една трета от пазарната стойност, а въпреки това над 80% от анализаторите на Wall Street продължиха да препоръчват покупка, като средната целева цена остана с повече от 70% над текущите котировки.

Именно този контраст е особено показателен. Анализаторите продължават да вярват в дългосрочната история, но пазарът започва да поставя под въпрос цената, която е готов да плати за нея.

SpaceX всъщност е отличен пример за много по-широка закономерност.

Историята показва, че почти всички големи технологични лидери преживяват сериозни спадове още през първата година след листването си. Amazon губи над 90% след дотком балона. Meta прекарва години под цената, на която мнозина очакваха да се търгува. Tesla многократно преживява спадове от над 50%, преди да се превърне в една от най-големите компании в света.

Следователно силната технология и слабата краткосрочна доходност не се изключват взаимно. Именно това прави IPO пазара толкова опасен. Инвеститорите често бъркат качеството на бизнеса с качеството на инвестицията.

Паралелно с това започва да се променя и още един структурен баланс – този между търсенето и предлагането на капитал.

Източник: GettyImages

През последните години корпоративните обратно изкупувания действаха като своеобразна прахосмукачка за акции. Днес обаче постепенно се появяват нови IPO-та, вторични предлагания, продажби от частни фондове и освобождаване на акции след изтичането на lock-up периодите.

Това означава, че на пазара започва да се появява повече предлагане точно в момент, когато голяма част от оптимизма вече е включен в цените. Засега този процес остава почти незабелязан, но именно такива бавни структурни промени често се оказват много по-важни от краткосрочните новини.

Всичко това се случва на фона на една от най-възрастните бичи фази в съвременната история. Ако разглеждаме периода след Голямата финансова криза като един дългосрочен възходящ цикъл, настоящият пазар вече навлиза в неговата седемнадесета година.

Това не означава, че краят е неизбежен. Историята не определя точна дата за приключване на бичите пазари. Но тя показва нещо друго – колкото по-дълго продължава един цикъл, толкова по-внимателно инвеститорите трябва да следят дали двигателите, които са го поддържали, продължават да работят със същата сила.

Това е може би най-недооцененият риск на настоящия момент. Не че оценките са високи сами по себе си. Не че IPO пазарът се съживява. Не че анализаторите очакват силни печалби.

Истинският риск възниква тогава, когато всички тези процеси започнат да действат едновременно. Високите оценки изискват перфектни резултати. Перфектните резултати привличат нови компании към борсата. Новите компании увеличават предлагането на акции.

По-високото предлагане започва постепенно да абсорбира ликвидността. А когато ликвидността вече не нараства със същия темп, пазарът започва да прави това, което винаги е правил – да преоценява цената на риска.

Именно затова следващата голяма корекция, когато и да настъпи тя, вероятно няма да бъде предизвикана от една единствена драматична новина.

Много по-вероятно е тя да започне тихо – с няколко разочароващи отчета, няколко прекалено скъпи IPO-та, малко по-високи реални лихви и постепенно намаляване на ликвидността.

Всеки от тези фактори поотделно изглежда управляем. Заедно обаче те могат да променят психологията на пазара много по-бързо, отколкото повечето инвеститори очакват.

Голямата картина 

След като разгледаме поотделно концентрацията на капитала в AI, рекордните оценки на американските акции, исторически високите реални лихви, рекордния глобален държавен дълг, риска около японската йена и carry trade, възобновяващия се цикъл на повишаване на лихвите в Азия, възраждането на IPO пазара и безпрецедентно високите очаквания за корпоративните печалби, логично възниква въпросът кой от всички тези фактори представлява най-голямата заплаха за световните финансови пазари.

Интуитивният отговор би бил да посочим един конкретен риск – AI, дълга, геополитиката или централните банки. Историята обаче показва точно обратното.

Големите финансови сътресения почти никога не възникват вследствие на един-единствен проблем. Те се раждат тогава, когато няколко на пръв поглед независими процеса започнат да се усилват взаимно и да изграждат сложна система от зависимости, в която всяко ново напрежение автоматично увеличава напрежението навсякъде другаде.

Именно това прави настоящата среда толкова необичайна. Днес отделните рискове не изглеждат катастрофални сами по себе си, но взаимовръзките между тях вероятно никога не са били толкова силни.

Настоящата финансова система все повече прилича на огромна електрическа мрежа. Докато всеки кабел работи нормално, цялата система изглежда стабилна и надеждна.

Истинският проблем възниква тогава, когато прекалено голяма част от натоварването започне да преминава през едни и същи възли. В подобен момент дори сравнително малка повреда вече не остава локална.

Тя започва да се разпространява по цялата система. Именно така изглеждат днес капиталовите пазари. Изкуственият интелект концентрира инвестициите. Инвестициите концентрират корпоративните печалби. Корпоративните печалби концентрират индексите. Индексите концентрират пасивните инвестиции. Пасивните инвестиции концентрират ликвидността.

Ликвидността концентрира оценките. А високите оценки концентрират очакванията. Получава се своеобразен самоподдържащ се цикъл, който работи изключително ефективно, докато цените растат, но постепенно губи устойчивост при всяка промяна в посоката.

Именно тук настоящият цикъл се различава фундаментално от почти всички предишни пазарни балони. По време на интернет манията в края на 90-те години технологичният сектор все още представляваше относително ограничена част от световната икономика.

През 2008 г. основният риск беше концентриран във финансовата система и пазара на недвижими имоти.

Днес AI вече не е просто отделна индустрия или модна инвестиционна тема. Той постепенно се превръща в инфраструктурата, върху която започват да се изграждат почти всички останали отрасли.

Източник: iStock

Данните показват, че огромна част от капиталовите разходи вече се насочват към центрове за данни, полупроводници, електропреносни мрежи, облачни услуги, енергетика, киберсигурност и корпоративен софтуер.

С други думи, днешната концентрация не е само борсова. Тя постепенно се превръща в икономическа концентрация. Именно затова евентуалната корекция вероятно няма да бъде „AI криза“, а много по-широка криза на прекомерната зависимост на финансовата система от един-единствен двигател на растежа.

Почти всички останали рискове също започват да се връщат към една обща отправна точка – ликвидността. Ако реалните лихви останат високи за по-дълъг период, цената на капитала ще продължи да расте.

По-високата цена на капитала автоматично поставя под натиск високите оценки на компаниите. По-ниските оценки правят IPO пазара по-малко привлекателен, ограничават достъпа до свеж капитал и постепенно намаляват готовността на инвеститорите да финансират все по-рискови проекти.

Ако паралелно с това темпът на инвестициите в AI инфраструктура започне да се нормализира, корпоративните печалби също неизбежно ще започнат да растат по-бавно. Именно тогава индексите ще трябва да разчитат не само на десетина гигантски компании, а на много по-широка корпоративна база – нещо, което през последните години почти не се случваше.

Допълнително напрежение създава и рекордният глобален държавен дълг. Светът влиза в период, в който правителствата трябва едновременно да финансират рекордни бюджетни дефицити, огромни военни разходи, енергийния преход, демографския натиск и AI инфраструктурата.

Всичко това се случва при реални лихви, които са най-високите от повече от десетилетие. Южна Корея вече започна нов цикъл на повишаване на лихвените проценти, което показва, че битката с инфлацията далеч не е приключила.

Ако подобна тенденция постепенно се разпространи и към други развити икономики, обслужването на държавните дългове ще започне да изисква все по-голям дял от националните бюджети. Това не е непосредствен риск за утрешния ден, но е една от най-важните структурни промени, които могат да определят следващото десетилетие.

Именно тук се намира и най-съществената разлика спрямо периода след Голямата финансова криза. През последните петнадесет години инвеститорите свикнаха с убеждението, че при всяка по-сериозна корекция централните банки разполагат с почти неограничени възможности да намалят лихвите, да увеличат ликвидността и да стабилизират финансовите пазари.

Това постепенно създаде усещането за своеобразна „предпазна мрежа“ под активите.

Днес тази мрежа вече изглежда значително по-крехка. Инфлацията все още не е окончателно победена, реалните лихви остават високи, държавните дългове са рекордни, а геополитическите рискове продължават да се увеличават. Това означава, че пространството за агресивно парично стимулиране вече е значително по-ограничено, отколкото беше през 2008 или 2020 година.

Всичко това предполага и една много важна промяна в начина, по който инвеститорите трябва да мислят за риска. През последното десетилетие основният въпрос беше коя компания ще бъде следващият голям победител в технологичната революция.

През следващото десетилетие вероятно много по-важен ще бъде въпросът къде всъщност е концентриран рискът. Защото рискът вече не е равномерно разпределен между различните отрасли, държави или класове активи. Все по-голяма част от него постепенно се концентрира около едно фундаментално предположение – че изкуственият интелект ще продължи достатъчно дълго да оправдава рекордните капиталови разходи, исторически високите оценки и почти безкрайните очаквания за бъдещ растеж.

Това предположение може напълно да се окаже вярно. Изкуственият интелект действително има потенциала да бъде най-голямата технологична революция след интернет.

Той може да повиши производителността, да увеличи корпоративните маржове, да промени начина, по който функционират цели индустрии, и да създаде огромно ново богатство. Историята обаче показва още нещо – технологичната революция и инвестиционният балон не се изключват взаимно.

Железниците промениха света, но първата железопътна мания завърши с тежък срив. Интернет промени света, но Nasdaq изгуби почти 80% от стойността си. Автомобилната индустрия промени света, но десетки производители изчезнаха по пътя. Историята никога не е наказвала технологичния прогрес. Тя е наказвала прекомерния оптимизъм, когато инвеститорите започнат да плащат днес за печалби, които може би ще се реализират едва след десетилетие.

Именно затова най-големият риск през 2026 г. вероятно не е, че AI няма да промени света. Най-големият риск е, че финансовите пазари вече започват да оценяват бъдещето така, сякаш този успех е напълно гарантиран. А когато пазарът започне да приема несигурността за сигурност, тогава обикновено се раждат най-големите грешки.

Истинските кризи почти никога не идват от риска, който всички обсъждат ежедневно. Те идват от връзките между отделните рискове – онези невидими зависимости, които остават незабелязани, докато системата изглежда стабилна.

И може би именно това е най-важният урок за всеки инвеститор днес. Големите печалби рядко се раждат от следването на консенсуса, а големите загуби почти винаги започват тогава, когато пазарът престане да поставя под въпрос собствените си убеждения.

Затова най-ценният актив през следващите години вероятно няма да бъде способността да се прогнозира следващото движение на индексите, а умението да се разпознават навреме концентрациите на риск, които повечето участници все още не виждат. Именно там историята най-често подготвя следващата голяма изненада.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.

Article source: https://money.bg/finance/c-pitite-zavicimocti-oito-yppavlyavat-cvetovnite-pazapi-i-ni-oy-ne-govopi-za-tyax-chact-ii.html