През 1949 г. група държави подписаха договор за създаване на Организацията на Северноатлантическия договор, по-известна като НАТО. След края на Втората световна война Западна и Източна Европа бяха разделени от Студената война. Договорът между Съединените щати, Канада и 10 западноевропейски държави призова подписалите го да предложат военна подкрепа една на друга, ако някоя от страните членки бъде нападната.
От началото на НАТО досега, алиансът нарасна до 31 държави и се разшири в източноевропейските страни. Ето някои важни елементи от историята на организацията, които може и да не знаете.
1. Стартирането на НАТО започва по време на Корейската война
Първата фаза на широкомащабната военна организация на НАТО не е пряко свързана с каквато и да е заплаха срещу 12-те страни-членки. След Втората световна война съюзниците (Allied nations) разделиха Корейския полуостров по 38-ия паралел, което доведе до създаването на съветско влияние на север и на американско влияниена юг. През 1950 г. Северна Корея нахлува в Южна Корея, стартирайки Корейската война. Съединените щати и други членове на НАТО изпратиха войски за борба със Северна Корея. Междувременно НАТО започна да оформя и организира военната си инфраструктура с предположението, че ще трябва да се бори срещу бъдещи атаки от Съветския съюз и неговите съюзници.
По времето, когато Корейската война официално приключи през 1953 г., НАТО установи значително международно военно присъствие.
2. Присъединяването на Западна Германия към НАТО помогна за задействането на Варшавския договор
Първите 12 държави, които сформираха НАТО през 1949 г., включваха Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Обединеното кралство и Съединените щати. През 1952 г. НАТО приема две нови членки – Гърция и Турция. След това, през 1955 г., НАТО позволява на Западна Германия да се присъедини към редиците му.
След Втората световна война съюзниците разделиха Германия и започнаха програма за разоръжаване, за да предотвратят бъдеща германска военна агресия. Западна Германия се съюзи със Съединените щати и други страни от НАТО, а Източна Германия се съюзи със Съветския съюз.
През 1955 г. обаче Западна Германия се присъединява към НАТО и започва да се превъоръжава. Съветският съюз не беше във възторг.
По-малко от две седмици след като Западна Германия официално се присъедини към НАТО, Съюзът на съветските социалистически републики и седем други страни в Източна Европа подписаха Варшавския договор.
Подобно на Северноатлантическия договор от 1949 г., който създаде НАТО, Варшавският договор призова всички подписали го страни да се защитават взаимно в случай на нападение. Пактът включва Албания, България, Чехословакия, Източна Германия, Унгария, Полша и Румъния.
3. Франция оттегли военната си подкрепа от НАТО за повече от 40 години
НАТО е политическа и военна организация. През 1966 г. един от основателите на НАТО Франция реши да се оттегли от военните си ангажименти към НАТО.
Тогавашният френски президент Шарл дьо Гол, известният бригаден генерал, помогнал за освобождаването на окупираната от германците Франция и създаването на временно правителство веднага след отстъплението на германците, взема това решение. Въпреки че Франция играе важна роля в ранните години на НАТО, Дьо Гол беше не е бил недоволен от позицията на Франция в организацията и изпада в конфликт с други държави-членки. Освен това той иска да установи френска военна независимост.
Франция се присъединява отново към НАТО едва през 2009 г., при президента Никола Саркози.
4. НАТО се позова на своя военен ангажимент по основополагащия член 5 за първи път след 11 септември
НАТО установява военно присъствие по време на Студената война, като член 5 от Северноатлантическия договор призовава за колективна отбрана. НАТО обаче никога не се е позовавал официално на този член по време на Студената война. Първият път, когато НАТО се позовава на член 5 е след атаките на 11 септември срещу Съединените щати през 2001 г. През октомври оназа година НАТО стартира първата си антитерористична операция – по същество много страни от НАТО помогнаха за патрулиране на въздушното пространство над Съединените щати.
По това време НАТО прие четири членки: Испания през 1982 г., а Чехия, Унгария и Полша се присъединиха през 1999 г. Последните три държави са бивши членки на Варшавския договор, който приключи през 1991 г.
5. След Студената война бившите държави от Варшавския договор се присъединиха към НАТО
Обединението на Източна и Западна Германия и разпадането на Съветския съюз сигнализираха за края на Студената война. През следващите три десетилетия бившите членки на Варшавския договор започнаха да стават членки на НАТО.
Източна Германия беше първият бивш съветски съюзник, който се присъедини, и се обедини отново със Западна Германия, която вече беше член. В НАТО влязоха бившите участници във Варшавския договор България, Румъния и Словакия през 2004 г. Албания, която се оттегли от Варшавския договор през 1968 г., се присъедини НАТО през 2009 г.
Балтийските държави Естония, Латвия и Литва, които бяха част от Съветския съюз, също се присъединиха към НАТО през 2004 г. Още пет страни допълват завършват 31-членния съюз на НАТО и това са Словения (присъединена през 2004 г.), Хърватия (2009 г.), Черна гора (2017 г.), Северна Македония (2020) и Финландия (2023).
Article source: https://money.bg/politics/5-fakti-za-nato-koito-mozhe-bi-ne-znaete.html
Discussion
No comments yet.