Заповедта е подписана от министрите на минното дело, външната търговия и икономиката на ДРК. Целта е икономиката да задържа по-голям дял от добавената стойност.

Наред със забраната се въвежда и нов данъчен режим за икономически значими странични продукти от минната дейност като редките минерали, извличани при рафинирането.

Реакция на пазара

Пазарът реагира моментално на новината. Тримесечната цена на референтната мед на Лондонската метална борса се е повишила с 1,8% до 14 369,5 долара за метричен тон, според Mining.com.au.

Скокът е доближил цената съвсем близо до абсолютния исторически рекорд от 14 527,5 долара за тон, който бе отчетен по-рано тази година – на 29 януари 2026 г.

Източник: Macquarie Research

Ралито задвижи целия сектор. Glencore съобщи за 86% ръст на оперативната си печалба до 10,1 милиарда долара за първата половина на годината и потвърди второто си листване в Сидни през октомври. Паралелно с това акциите на Freeport-McMoRan поскъпнаха с 3.3%, а BHP и Rio Tinto отбелязаха ръст от над 2%.

Пазарите навлизат в изключително напрегната фаза заради т.нар. „ресурсен национализъм“. ДР Конго се присъединява към няколко африкански държави, които ограничават износа на суровини, за да развиват местна индустрия за рафиниране.

Натискът върху цените на медта се дължи на огромния апетит за метала от страна на AI центровете за данни, ВЕИ сектора и батериите за електромобили, който се сблъсква с хроничен недостиг.

Дефицитът на кобалт пък ускорява пренасочването към нови производители, например Индонезия. В същото време автомобилните гиганти вече търсят LFP железофосфатни батерии за електромобили.

Борбата за металите

Това не е първият път, в който страната прави опит за ограничение. Подобни забрани са налагани през 2013, 2019 и 2023 г., но тогава правителството правеше отстъпки, когато вътрешният капацитет за преработка се оказваше недостатъчен.

Новата заповед обаче окончателно отменя рамката от 2023 г. и изключенията към нея. Заменя я с далеч по-строг режим за износ и данъчно облагане на ценните странични продукти от минното дело. Основният мотив зад правителствената заповед е „необходимостта минните оператори да бъдат стимулирани да предлагат и изнасят продукти с висока добавена стойност“, се посочва в документа.

Срещу новите ограничения са изправени основните минни компании в региона, включително лидерите Glencore, китайските CMOC Group и Zijin Mining, както и държавната Gécamines, предават местни медии.

Източник: iStock

Страната изнася мед предимно в рафинирана форма. През първото тримесечие на 2026 г. износът на медни катоди е достигнал 696 725 тона, докато този на сурови концентрати е едва 53 926 тона. От тях се изчисляват около 18 900 тона чист меден метал.

За същия период са изнесени и 51 940 тона кобалтови хидроксиди, равняващи се на 17 054 тона кобалтов метал.

Кой ще загуби?

Според Кристиан-Жеро Нийма, анализатор в China-Global South Project, е малко вероятно новата забрана да нанесе сериозен удар върху повечето компании, тъй като основната част от медта и кобалта в страната вече се рафинира на местно ниво.

По думите му най-засегната може да се окаже мината Kamoa-Kakula, която все още изнася определени количества суров концентрат благодарение на временни дерогации. Kamoa-Kakula произвежда най-големия дял от суровия концентрат в страната – около 64% от общия обем за ДРК.

Мината е съвместно предприятие, в което канадската компания Ivanhoe Mines и китайската Zijin Mining притежават по 39,6% от акциите. Правителството има 20% от собствеността, а останалите 0,8% се държат от компанията Crystal River Global.

Article source: https://money.bg/economics/udar-po-pazara-dr-kongo-sprya-iznosa-si-na-kobaltovi-i-medni-kontsentrati-za-sveta.html

Това става възможно след разширяването на обхвата на допустимите платежни сметки от НОИ от 1 август.

Законовите изменения са заложени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. С него се променят текстове в Кодекса за социално осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците при несъстоятелност на работодателя.

Досега НОИ изплащаше обезщетения единствено по сметки, водени от банки или техни клонове, работещи на територията на страната. Условието е сметката да поддържа преводи в евро чрез ЕИП. Това отваря вратата за европейски финтех компании.

Промяната е възможност, не задължение – тези, които вече получават обезщетенията си по българска банкова сметка, не трябва да правят нищо, уточняват от институцията.

Извън обхвата на новите правила остават личните сметки, водени от финансови институции извън ЕИП. Това означава, че НОИ няма да превежда парични обезщетения към сметки в държави като Обединеното кралство, Швейцария, Сърбия, Черна гора, Албания или Северна Македония.

Article source: https://money.bg/politics/noi-shte-izplashta-obezshteteniya-i-po-revolut.html

По своя преценка те могат да продължат да посочват левовата равностойност с информативна цел.

Както отбелязват от Министерството на финансите, едногодишният период на задължително двойно обозначаване на цените в двете валути (при курс 1,95583 лева за 1 евро) беше с цел потребителите да свикнат по-лесно с еврото.

„Законът за въвеждане на еврото в Република България не предвижда специален преходен период по отношение използването на менюта, ценоразписи, каталози, брошури и други печатни материали с двойно обозначени цени след изтичане на периода на двойно обозначаване. Това обаче не означава, че всички такива материали задължително трябва да бъдат унищожени или изцяло преиздадени от 9 август 2026 г. Те могат да продължат да се използват, когато цената в евро е актуалната платима цена, а левовата стойност остава справочна и неплатима“, пише на специално създадения за целта портал Evroto.bg.

Вече има големи търговци, които обявиха, че изпращат лева в историята. Billa от 10 август (понеделник) ще обозначава цените на стоките в магазините си само в евро, като за това ще спомогнат и електронните етикети, които веригата междувременно въведе.

„Компанията продължава последователно да предлага конкурентни ценови предложения във всички ключови категории, като собствените марки на BILLA запазват важната си роля като разумен избор с отлично съотношение между качество и цена“, коментира Албена Георгиева, изпълнителен директор на компанията, цитирана от корпоративния пресцентър.

Metro маха левовете от етикетите още на 9 август. „Важно е да се отбележи, че отпадането на двойното обозначаване не води до промяна в стойността на продуктите и услугите. Променя се единствено начинът на представяне на цените след приключване на законово определения преходен период“, се подчертава в официално съобщение.

През последната година както обикновени потребители, така и някои експерти изразиха опасения, че след отпадането на двойното обозначаване поне за известно време ще е по-трудно за пазаруващите бързо да преценят цената, след като са свикнали да я пресмятат в левове. Опасенията са, че това може да доведе до опити за злоупотреби и неоправдани ценови скокове.

Националната агенция за приходите, Комисията за защита на потребителите и Българската народна банка продължават да проверяват търговци и банки по сигнали за нарушения. От влизането ни в еврозоната до момента са издадени 1550 акта и около 700 наказателни постановления на обща стойност 1,8 милиона евро.

Дали това е имало достатъчен ефект е въпрос с доста сложен отговор – инфлацията остава проблем, подхранвана именно от високите цени, но в същото време потреблението е основен двигател на икономиката, т.е. явно поскъпванията явно не отказват хората от това да купуват.

„Редица стоки от първа необходимост, особено хранителните, постоянно се предлагат на атрактивни, промоционални цени. Независими експерименти и наблюдения през последната година показаха, че цените на основните продукти практически не са променени“, заяви в телевизионно интервю изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.

По думите му пазарът е конкурентен и не може да има спекула, но в същото време продължаващият още година мониторинг на цените „означава повече административна тежест, непрекъснати обяснения пред институциите и допълнителни разходи за цялата верига на доставки – от производителя до крайния търговец“.

Банките продължават да обменят левове в евро до 31 декември, като част от тях продължават да го правят безплатно, докато други въведоха такси.

Article source: https://money.bg/economics/posleden-raboten-den-sas-zadalzhitelni-tseni-v-evro-i-v-leva-kakvo-se-promenya.html

Както Money.bg писа преди месец, първоначално фаворит за придобиването беше американският инвестиционен фонд Castlelake. Впоследствие обаче Apollo повиши залога с оферта от £7,15 (около €8,35) на акция, а Castlelake се отказа от наддаването, оставяйки конкурента си единствен кандидат за сделката.

Макар купувачът да е американски фонд, той няма да получи пълен контрол над авиокомпанията. Съгласно договорената структура делът на Apollo ще бъде ограничен до 49,9%, за да бъдат спазени правилата на Великобритания и ЕС. Те изискват европейските авиопревозвачи да останат под преобладаващ европейски контрол. Допълнително до 5% от капитала ще бъдат държани от европейски тръст.

Основателят на easyJet Стелиос Хаджи-Йоану и семейството му също няма да напуснат компанията. Вместо да продадат изцяло дела си, те ще го прехвърлят в новата холдингова структура и ще останат дългосрочни акционери.

От Apollo заявяват, че възнамеряват да запазят централата на easyJet на летище Лондон Лутън, както и офисите й в Европейския съюз. Според фонда целта не е преструктуриране на компанията, а ускоряване на нейното оперативно и търговско развитие.

Основана през 1995 г., easyJet се превърна в една от най-големите нискотарифни авиокомпании в Европа. Днес тя разполага с флот от над 300 самолета, изпълнява около 1200 маршрута в 35 държави и има повече от 19 000 служители.

Article source: https://money.bg/deals/sled-2-mesechna-bitka-apollo-kupuva-easyjet-za-eur6-6-miliarda.html

Оказва се обаче, че тези действия не са повлияли особено на китайската икономика – поне на този етап. Според официални данни износът на Китай е нараснал с 23,9% през юли спрямо предходната година, надвишавайки прогнозите на анализаторите на Reuters с процент и половина.

Основна причина за това остава световната нужда от нова и мащабна технологична инфраструктура, особено в полето на изкуствения интелект. Най-изнасяни са механичните и електрическите продукти, които представляват над 60% от общите доставки.

Само през юли експортът на чипове е скочил със 117% спрямо година по-рано, а стойността на износа на интегрални схеми почти се е удвоил, в сравнение със същия период миналата година, според данни на Wind Information.

Въпреки положителните резултати, от CNBC отбелязват, че стойностите са по-ниски, отколкото тези през юни, когато страната отбеляза най-внезапния си ръст от края на 2021 година – 27%.

В същото време обаче през юни се наблюдава и друг рекорд – най-бързото увеличение на вноса от пет години насам - цели 36%. За седми месец данните са по-умерени – 27,5%.

Най-интересното е, че доставките за САЩ са нараснали с около 17% спрямо предходната година, докато вносът се е увеличил с 15%. Износът на Китай за Европейския съюз също продължи да расте – с 16% на годишна база през юли, докато вносът от блока се е свил с 1%.

„Очаквам интензивни преговори между Китай и основните търговски партньори през следващите месеци за това какво може да се направи, за да се достигне по-балансирана търговия“, коментира Живей Джан – президент на Pinpoint Asset Management – преди очакваната среща на върха между САЩ и Китай през септември и тази между ЕС и Китай за икономическите отношения през октомври.

Тези данни потенциално показват две неща – че въпреки мерките, търговията продължава с все по-високи нива, или доказва позицията на САЩ и Съюза за необходимостта от мита. Отговорът ще стане по-ясен, когато данните за следващите месеци – през които ще важат по-високи такси – бъдат обявени.

Article source: https://money.bg/economics/vapreki-sanktsiite-iznosat-na-kitay-se-povishi-s-blizo-24-za-godina.html

Това показват данните от тримесечното наблюдение на потребителите на Националния статистически институт (НСИ) за юли 2026 г.

Общият показател на потребителското доверие нараства с 2,9 пункта спрямо предходното проучване от април, от -28,6% на -25,7%. Подобряване на настроенията се отчита както сред градското население с ръст от 1,1%, така и сред живеещите в селата, където скокът е значително по-осезаем – със 7,7 пункта.

По-малко песимизъм

Според оценките на анкетираните има положителна промяна в развитието на общата икономическа ситуация в България през последните 12 месеца. Оценката е -23%, а за дългосрочната среда е -13,7 пункта. Очакванията за следващата една година също са много по-благоприятни спрямо пролетта.

Позитивна динамика се забелязва и по отношение на личния бюджет.

Потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо спрямо оценките, регистрирани от предходната анкета на НСИ.

Страх от загуба на работа

На фона на общото подобрение на настроенията, единственият показател, който се влошава, са прогнозите за пазара на труда. Очакванията на потребителите относно безработицата в България през следващите 12 месеца са по-неблагоприятни в сравнение с мненията, изразени три месеца по-рано.

Очакванията се влошават от 18,2% на 19,2% според анкетираните. Въпреки тези притеснения, юлската анкета отчита по-позитивна оценка на настоящата ситуация за извършване на големи покупки.

Намеренията на домакинствата да правят разходи за предмети за дълготрайна употреба през следващата година остават благоприятни.

Article source: https://money.bg/economics/balgarite-vizhdat-podobryavane-na-ikonomikata-no-ochakvat-rast-na-bezrabotitsata.html

По отношение на индустрията тези проценти са малко по-високи. Схемата за търговия с емисии (EU ETS) изисква нивата на обхванатите отрасли като рафинерии и производство на електроенергия да намалеят с 62% до 2030 г. спрямо 2005 г.

„Зелени заедно“

е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции – както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса.

Научете повече тук:

zelenizaedno.bg